top of page

Лекарства без консултация: риск, който много пациенти подценяват

plamentaushanov
4.09
време за четене: 3 мин.

Значителна част от българите приемат лекарствени продукти, хранителни добавки или други продукти, рекламирани като полезни за здравето, без предварително да потърсят съвет от лекар или фармацевт.

Според проучване на социологическа агенция „Тренд“ 39% от анкетираните рядко или никога не се консултират с медицински специалист, преди да започнат употребата на подобен продукт. 16% заявяват, че никога не търсят такава консултация – приблизително 800 000 души.

Близо 40% от българите рядко или никога не се консултират с лекар или фармацевт преди прием на лекарства и добавки. Какви са рисковете от самолечението и покупките онлайн?

Данните бяха представени при старта на националната информационна кампания „Здраве без риск“, насочена към опасностите от нерегламентирани лекарствени продукти, подвеждаща реклама на хранителни добавки и решения за здравето, взети под влияние на недостоверна информация.


Знаем, че има риск, но продължаваме да купуваме

Проучването показва сериозно разминаване между оценката на риска и поведението на потребителите.

89% от анкетираните смятат, че покупката на лекарства, добавки и други здравни продукти от непознати сайтове или чрез социални мрежи е рискова. Въпреки това 39% признават, че са купували подобен продукт, без предварително да проверят кой е неговият производител.

Още по-притеснително е влиянието на рекламата и социалните мрежи – 36% са извършвали покупка под въздействието на реклама, интернет публикация или препоръка в социална мрежа.

В същото време доверието към медицинските специалисти остава високо. 63% посочват лекаря като един от основните източници, влияещи върху решенията им за здравето, а 47% – фармацевта.


Над 10 000 опаковки неразрешени лекарства са открити при проверки

Проблемът не се изчерпва със самолечението. От началото на 2026 г. Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) е извършила над 450 проверки в лекарствоснабдителната мрежа.

При седем съвместни проверки с други компетентни институции са установени над 10 000 опаковки лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба в България.

ИАЛ е проверила и съдържанието на десетки интернет сайтове. Установени са повече от 20 онлайн платформи, чрез които незаконно са предлагани лекарствени продукти, включително пептиди. До ГДБОП са изпратени 15 преписки във връзка с извършени контролни покупки.

От агенцията предупреждават и за нарастващото онлайн предлагане на пептиди, рекламирани за отслабване, което може да създаде сериозен риск за здравето.


Рекламата в социалните мрежи не е медицинска консултация

Все по-често пациентите се срещат в социалните мрежи с публикации за продукти, обещаващи бързо отслабване, „детоксикация“, контрол на кръвната захар, повишаване на имунитета, подмладяване или лечение на различни заболявания.

Когато зад подобно твърдение стоят инфлуенсър, анонимен профил, платена публикация или сайт с неясен собственик, потребителят трудно може да установи дали информацията е медицински обоснована.

Министерството на здравеопазването подчертава, че рекламата на продукти, свързани със здравето, не може да се представя като медицински съвет. Платеното съдържание трябва да бъде ясно обозначено, а медицинските твърдения – подкрепени с доказателства.


Какво е важно да проверява пациентът?

Преди да започнете прием на лекарство, хранителна добавка или друг продукт с твърдение за здравен ефект:

  • консултирайте се с лекар или фармацевт, особено ако приемате други лекарства или имате хронично заболяване;

  • не прекратявайте предписано лечение заради съвет, получен от интернет или социалните мрежи;

  • проверявайте кой е производителят и кой предлага продукта;

  • бъдете особено внимателни към продукти, обещаващи „гарантиран“, „бърз“ или „безрисков“ ефект;

  • не купувайте лекарства от случайни сайтове, социални мрежи или анонимни продавачи;

  • при лекарствените продукти проверявайте информацията в публичните регистри на Изпълнителната агенция по лекарствата.


Важно е да се има предвид, че фактът, че един продукт може да бъде закупен без рецепта, не означава, че е подходящ за всеки пациент или че е лишен от нежелани реакции и взаимодействия с други лекарства.


Пациентът има право на достоверна информация

Информираният избор е основна предпоставка за безопасното лечение. Пациентът трябва да получава ясна и разбираема информация за ползите и рисковете от терапията и да може да разграничава медицинската препоръка от рекламното послание.

Когато става дума за здравето, рекламата и препоръката в социалните мрежи не могат да заместят консултацията с квалифициран медицински специалист.



Източници: Clinica.bg, Министерство на здравеопазването, данни от проучване на „Тренд“ и Изпълнителната агенция по лекарствата.


AI

Коментари

Оценено с 0 от 5 звезди.
Все още няма оценки

Добавяне на отзив
bottom of page