Когато социалните мрежи започнат да вредят на детето

Социалните мрежи отдавна не са просто място за забавление. За децата и тийнейджърите те са пространство за общуване, приятелства, търсене на одобрение, информация и изграждане на собствена идентичност.

Това само по себе си не означава, че социалните мрежи са вредни. Те могат да помагат на младите хора да поддържат връзка с приятели, да намират общности със сходни интереси и да получават подкрепа. Рискът възниква тогава, когато животът онлайн започне да измества съня, училището, движението, общуването лице в лице и интереса към реалния свят.

Защо социалните мрежи са толкова важни за тийнейджърите?

Юношеството е период, в който мнението на връстниците има особено значение. Харесванията, коментарите, последователите и реакциите в социалните мрежи могат лесно да започнат да се възприемат като мярка за това дали детето е харесвано, интересно или прието.

Проблемът възниква, когато самооценката започне да зависи прекалено силно от тази обратна връзка.

Социалните мрежи представят и огромно количество внимателно подбрани образи – красиви снимки, пътувания, успехи, тела, дрехи и преживявания. Детето обаче сравнява своя реален живот с най-добре подбраната част от живота на другите.

Това може да засили неудовлетвореността от собствения външен вид, усещането за неуспех, несигурността и тревожността. Особено уязвими могат да бъдат деца, които и преди това са имали ниска самооценка, чувство за самота или трудности в отношенията с връстниците.

Не е важно само колко часа детето е пред телефона

Често родителите се съсредоточават единствено върху времето пред екрана: един час, два часа или четири часа.

По-същественият въпрос обаче е как социалните мрежи се отразяват на детето.

Има голяма разлика между това да разговаря с приятели, да търси полезна информация или да създава съдържание и безкрайно да превърта публикации, след което да се чувства тревожно, самотно или неудовлетворено.

Американската психологична асоциация също подчертава, че социалните мрежи не са сами по себе си нито „добри“, нито „лоши“. Ефектът им зависи от възрастта и особеностите на детето, съдържанието, което вижда, начина на използване и средата, в която живее.

Кои признаци трябва да привлекат вниманието на родителите?

Причина за по-внимателно наблюдение има, когато детето:

• трудно прекъсва използването на телефона или социалната мрежа;

• става необичайно раздразнително, когато достъпът му бъде ограничен;

• прекарва онлайн значително повече време, отколкото възнамерява;

• започва да пренебрегва съня, училището, спорта или други занимания;

• постепенно се отказва от неща, които преди са му носили удоволствие;

• предпочита почти изцяло виртуалното общуване;

• става по-затворено, тревожно или раздразнително;

• има осезаем спад в училищното представяне;

• използва телефона основно когато е тревожно, самотно, ядосано или тъжно;

• крие или лъже за времето и начина, по който използва социалните мрежи.

  
  

Американската психологична асоциация определя загубата на контрол, пренебрегването на важни задължения и отношения и продължаването на употребата въпреки отрицателните последици като важни сигнали за проблемна употреба на социални мрежи.

Телефонът в спалнята не е безобиден навик

Една от първите области, в които прекомерната употреба на социални мрежи може да се прояви, е сънят.

Когато телефонът е до леглото, денят на практика не приключва. Съобщения, известия, нови публикации и очакването някой да отговори могат да поддържат детето психически активно дълго след времето за сън.

Поради това специалистите препоръчват използването на социалните мрежи да не измества съня и особено да се ограничава използването на технологии непосредствено преди лягане.

Едно от най-лесните семейни правила може да бъде:

Телефонът да не спи заедно с детето.

Устройството може да се зарежда през нощта извън спалнята или на предварително определено общо място.

Кибертормозът не приключва със звънеца от училище

При традиционния тормоз детето понякога поне физически напуска средата, в която той се случва.

При кибертормоза това не е така.

Обидна публикация, снимка, унизителен коментар или съобщение могат да достигнат детето и вкъщи, да бъдат видени от много хора и да останат достъпни онлайн.

Затова е изключително важно детето да знае, че при подобна ситуация може да се обърне към родител или друг възрастен без страх, че първата реакция ще бъде обвинение или наказание за това, че е използвало съответната социална мрежа.

Забраната сама по себе си рядко е достатъчна

Идеята за забрана на социалните мрежи за определени възрастови групи все по-често се обсъжда. Възрастовите ограничения могат да бъдат един от инструментите за защита на децата, но сами по себе си не ги учат как да разпознават манипулативно съдържание, тормоз, опасни контакти или подвеждаща информация.

Специалистите препоръчват комбинация от разумни ограничения, родителски надзор и разговори с детето. При по-малките деца контролът естествено трябва да бъде по-голям, а с възрастта постепенно да се увеличава самостоятелността.

Важно е правилата да бъдат обяснени.

Има разлика между:

„Забранявам ти, защото аз казвам.“

и

„Нека заедно определим правила, които ще пазят съня, личните ти данни и времето ти за други занимания.“

Не превръщайте родителския контрол в постоянно следене

Родителят има задължение да предпазва детето, но това не означава непременно непрекъснато проверяване на всички разговори и съобщения.

При по-малките деца е необходим по-сериозен надзор. С порастването целта трябва постепенно да се променя – от непосредствен контрол към изграждане на умения детето само да разпознава риска.

Американската психологична асоциация препоръчва именно съчетание между подходящи граници и разговори, обучение и подкрепа от възрастните.

Родителят също трябва да оставя телефона

Трудно е да убедим едно дете, че телефонът не трябва да присъства постоянно на масата, ако самите възрастни проверяват съобщенията си през няколко минути.

Децата възприемат не само правилата, които им поставяме, а и модела на поведение, който виждат.

Полезно е някои правила да важат за цялото семейство:

• без телефони по време на хранене;

• определено време вечер без социални мрежи;

• устройствата да не прекъсват семейни разговори;

• телефоните да остават извън спалнята през нощта;

• родителите също да спазват договорените ограничения.

  
  

Говорете с детето за това, което вижда онлайн

Вместо разговорът винаги да започва с „Пак си на телефона“, по-полезно е родителят да се интересува от дигиталния свят на детето.

Какво гледа?

Кого следва?

Какво му е смешно?

Какво го ядосва?

Попадало ли е на нещо, което го е изплашило?

Получавало ли е неприятни съобщения?

Има ли човек онлайн, който настоява за снимки или лична информация?

Тези разговори изграждат дигитална грамотност и значително увеличават вероятността детето да потърси родителя, когато действително възникне проблем.

Кога да потърсим психолог?

Не е необходимо да се чака проблемът да стане тежък.

Консултация със специалист е разумна, когато има продължителна и осезаема промяна в поведението – силна тревожност, изолация, нарушения на съня, спад в училище, загуба на интерес към предишни занимания или постоянни конфликти около телефона и социалните мрежи.

Особено внимание е необходимо и когато детето попада на съдържание, което насърчава самонараняване, хранителни разстройства или други рискови поведения. Международните препоръки са излагането на подобно съдържание при подрастващите да бъде максимално ограничавано.

Най-важното не е телефонът, а детето

Социалните мрежи няма да изчезнат от живота на децата. Целта следователно не може да бъде единствено те да бъдат забранени.

По-важно е младият човек постепенно да се научи да разпознава кога онлайн средата му помага и кога започва да го кара да се чувства по-тревожен, самотен, недостатъчно добър или зависим от чуждото одобрение.

Родителят трябва да следи не само часовете пред екрана, а промяната в самото дете – неговия сън, настроение, интереси, отношения с приятелите и способността му да остави телефона.

Когато детето знае, че може да разкаже за неприятно преживяване онлайн, без първо да бъде обвинено, родителят вече е изградил една от най-важните защити срещу рисковете в социалните мрежи.

Материалът е подготвен по информация от интервю на Clinica.bg с д-р Любомир Драганов, клиничен психолог и психотерапевт в Центъра за психологична помощ към УМБАЛ „Лозенец“, и препоръки на Американската психологична асоциация.