Пламен Таушанов пред NOVA NEWS: „Мними хоспитализации има, но никой не ги търси"

Председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите алармира за системни пропуски в контрола на НЗОК, съмнителни данни в медицинската документация и липса на реални критерии за качеството на лечението.

Милиони хоспитализации, съмнения за фиктивно лечение и медицински документи, които невинаги отразяват действителното състояние на пациентите. Кой контролира здравната система и кой защитава правата на хората?

Тези въпроси постави адв. Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП), в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS на 9 октомври 2026 г.

Повод за разговора станаха разкритията за предполагаемо източване на средства от Националната здравноосигурителна каса чрез фиктивни хоспитализации в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив.

Според Таушанов проблемът далеч не се изчерпва с един конкретен случай. Той поставя под съмнение ефективността на контролните механизми в здравеопазването.

„Това, че не се потвърждават мними хоспитализации, не означава, че няма“

Един от най-съществените акценти в участието на Пламен Таушанов беше разминаването между официалните констатации на институциите и сигналите за нередности.

Той припомни, че през 2025 г. НЗОК е извършила шестмесечна проверка на 42 лечебни заведения с участието на ДАНС. По думите му резултатите са показали средства за възстановяване в размер на 1,47 млн. лева, без гаранция, че те действително ще бъдат върнати.

В същото време управителят на НЗОК е заявил пред парламента, че хипотезата за масови фиктивни хоспитализации не се потвърждава.

Пламен Таушанов оспори този извод с категоричните думи:

„Това, че не се потвърждават такива мними хоспитализации, не означава, че няма. Просто никой не ги търси.“

Това изказване поставя фундаментален въпрос: достатъчно ли е институциите да не установяват нарушения, за да се приема, че такива не съществуват?

4,4 милиона хоспитализации и процедури – какво показват числата?

Председателят на БАЗП обърна специално внимание на мащаба на болничната дейност у нас.

По посочените от него данни за 2026 г. броят на хоспитализациите е увеличен с 300 хиляди – от 2,1 на 2,4 милиона. Към тях се прибавят приблизително 2 милиона амбулаторни и клинични процедури.

Така общият обем достига около 4,4 милиона отчетени дейности.

Според Таушанов високият брой хоспитализации е пряко свързан с начина, по който се финансира болничната помощ, и създава предпоставки за неправомерно отчитане.

Когато финансовият стимул е обвързан с броя отчетени дейности, възниква въпросът дали системата насърчава най-доброто лечение, или най-големия брой клинични пътеки.

Епикризата – медицински документ или формалност?

Друг тревожен проблем, който Пламен Таушанов открои, е достоверността на медицинската документация.

По думите му при проверки за лекарски грешки често се разчита на документи, които формално изглеждат изрядни, но невинаги позволяват да бъде установено дали описаното лечение съответства на реално извършените медицински действия.

Това създава сериозни затруднения за пациентите, които търсят защита на правата си.

Таушанов обърна внимание и на липсата на достатъчно независими медицински експерти, които да подпомагат обективното установяване на фактите при спорове за качеството на лечението.

За пациента медицинската документация не е просто административен отчет. Тя е доказателство за проведеното лечение и основа за бъдещи медицински решения.

Неточностите в нея могат да затруднят не само доказването на евентуална лекарска грешка, но и последващото лечение.

„Пациентите не се изписват като оздравели, а с подобрение“

Особено важен акцент в изказването на председателя на БАЗП беше липсата на достатъчно ясни показатели за качеството и резултатите от медицинската помощ.

Таушанов посочи, че според него липсва адекватна нормативна рамка за оценяване на качеството на здравните услуги, което ограничава ефективността на контрола от страна на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Той постави и въпроса как се измерва реалният ефект от лечението.

„Сега пациентите не се изписват като оздравели, а с подобрение. Т.е. какъв е ефектът от лечението – никой не знае“, коментира Таушанов.

Тази констатация поставя на дневен ред съществен проблем: здравната система отчита извършени дейности, но доколко измерва реалните резултати за здравето на пациентите?

Защото качественото здравеопазване не може да се измерва единствено с броя приети и изписани пациенти или с размера на изплатените средства.

Кой защитава пациента, когато системата не работи?

В разговора участва и адвокатът по медицинско право Величка Костадинова, която обърна внимание на значението на съдебно-медицинските експертизи при доказването на лекарски грешки.

Тя подчерта, че невярната информация в медицинската документация може да създаде рискове при последващо лечение.

Беше обсъдена и отговорността на лечебните заведения при установени нарушения, включително задължението за възстановяване на неправомерно получени средства.

За Българската асоциация за закрила на пациентите тези въпроси имат пряко отношение към правото на гражданите на безопасна, качествена и прозрачна медицинска помощ.

Пламен Таушанов поставя въпроса за реалната отговорност

Участието на председателя на БАЗП в NOVA NEWS отново насочи общественото внимание към необходимостта от промяна в начина, по който се контролира здравната система.

Не е достатъчно нарушенията да бъдат установявани след години. Не е достатъчно медицинската документация да изглежда изрядна само на хартия. И не е достатъчно да се отчитат милиони медицински дейности, ако липсва ясна оценка за тяхната необходимост и резултатност.

Пациентът трябва да бъде в центъра на здравната система – не като статистическа единица, не като клинична пътека и не като източник на финансиране, а като човек с права, достойнство и нужда от качествено лечение.

Посланията на Пламен Таушанов са ясен призив за по-ефективен контрол, прозрачност и реална отговорност при разходването на публичните средства за здравеопазване.

Защото най-важният въпрос не е само колко плаща Здравната каса, а какво лечение получава пациентът срещу тези средства.