Здравното министерство: Директори на държавни болници вземат огромни заплати при милиони дългове

Повече от половината държавни болници са изтеглили кредит от една финансова институция.

Министерството на здравеопазването представи данни за управлението на държавните болници в страната. Задълженията им възлизат на 426,2 млн. лева, а просрочените към 31 март са на стойност 21,3 млн. лева. Това съобщи здравният министър Катя Ивкова на пресконференция в петък.

„17 от търговските дружества с над 50% държавно участие са сключили договори за кредит с различни банкови институции. Общият размер на кредитите към 31 декември е 187,3 млн. лева“, заяви министърът.

По думите ѝ е отправено допълнително изискване за организиране на ежемесечни срещи на съветите на директорите. „Членовете получават между 2000 и 4500 лева на месец, за да представляват държавата в съветите. Някои от тях са служители в Министерството на здравеопазването. Понякога възнагражденията достигат и около 8000 лева, което е повече от това на принципала на министерството“, обясни още Ивкова.

Тя припомни, че става дума за държавен ресурс, но уточни, че е наясно, че съществуват различни фактори, които могат да доведат до задлъжняване на лечебните заведения. По думите ѝ ще бъде преразгледана и методиката за формиране на оценките и констатациите. Изискани са и допълнителни обяснения от директорите на лечебните заведения.

В допълнение министърът посочи, че месечните възнаграждения на членовете на съветите на директорите на държавните лечебни заведения значително надхвърлят тези на висшите ръководни длъжности в държавата. Въпреки това финансовите резултати на голяма част от болниците остават отрицателни.

Катя Ивкова съобщи още, че разходите за персонал спрямо общите приходи на лечебните заведения са около 48%. При общинските болници общите задължения възлизат на близо 120 млн. лева, а просрочените са почти 9 млн. лева.

Данни за финансирането на здравния сектор:

• Средствата за болнична помощ са нараснали от 2,66 млрд. лв. през 2021 г. до 4,45 млрд. лв. през 2025 г. – ръст от 67,4%.

• Финансирането на извънболничната помощ е увеличено от 947 млн. лв. до 2,03 млрд. лв., което представлява ръст от 114,3%.

• Разходите за лекарства и медицински изделия са се повишили от 1,5 млрд. лв. до 2,5 млрд. лв. – увеличение с близо 67%.

• От началото на 2026 г. са отчетени около 1,22 млн. хоспитализации, от които 635 745 са по спешност.

  
  

Министерството подготвя структурни промени в системата. Ще бъде актуализирана и дигитализирана Националната здравна карта, така че данните да бъдат достъпни в реално време.

Предвижда се и пълна инвентаризация на болничните легла, както и административно преиздаване на разрешителните за дейност. Ще бъде създаден електронен регистър на лечебните заведения с публично достъпна информация.

Освен това ще бъде въведено ежедневно наблюдение на заетостта на болничните легла с цел ограничаване на случаите, в които пациенти биват връщани поради липса на свободни места.

Министерството ще преразгледа и начина на определяне на възнагражденията в съветите на директорите. Намерението е те да бъдат обвързани в по-голяма степен с постигнатите резултати и финансовото състояние на лечебните заведения.