Затлъстяване и диабет – каква е връзката и какво показват данните за България?

Защо затлъстяването и диабет тип 2 толкова често се споменават заедно – и означава ли наднорменото тегло, че непременно ще развием диабет?

Отговорът на втория въпрос е не. Но между двете състояния съществува важна връзка.

Според Световната здравна организация (СЗО) затлъстяването е хронично, рецидивиращо заболяване, което се развива под влияние на множество фактори – биологични, генетични, поведенчески и свързани със средата.

То не трябва да се свежда единствено до „липса на воля“ или до простото обяснение, че човек „яде прекалено много“.

Колко голям е проблемът?

В Европейския регион на СЗО почти 60% от възрастните живеят с наднормено тегло или затлъстяване.

Диабетът също е сериозно предизвикателство. По актуални оценки на СЗО около 74 милиона възрастни в Европейския регион живеят с диабет.

А как стоят нещата в България?

Тук трябва да бъдем внимателни с числата.

В публикувания през 2016 г. профил на България за диабета СЗО посочва оценки от 10,3% за диабет, 25,6% за затлъстяване и 63,6% за наднормено тегло, включително затлъстяване.

Това означава приблизително един от четирима възрастни със затлъстяване и един от десет с диабет според използваните тогава оценки.

Но тези числа не бива да се представят като актуална статистика за 2026 г. Те са полезни за мащаба на проблема, но трябва винаги да бъдат придружени от годината и методологията.

Каква е връзката между затлъстяването и диабет тип 2?

Затлъстяването е важен рисков фактор за развитието на диабет тип 2, но не е единственият.

При натрупване на излишна мастна тъкан – особено в областта на корема и около вътрешните органи – може да се влоши чувствителността на клетките към инсулина.

Това състояние се нарича инсулинова резистентност.

Панкреасът първоначално може да компенсира, като произвежда повече инсулин. С течение на времето при част от хората този механизъм вече не е достатъчен и нивата на кръвната захар започват да се повишават.

Така рискът от предиабет и диабет тип 2 нараства.

Означава ли това, че всеки човек със затлъстяване ще развие диабет?

Не.

Рискът се влияе и от възрастта, наследствеността, разпределението на мастната тъкан, храненето, физическата активност, съня и редица други фактори.

Възможно е човек със затлъстяване да няма диабет, както е възможно човек без затлъстяване да развие диабет тип 2.

Затова телесното тегло е важен показател, но не е единственият показател за метаболитното здраве.

Може ли движението да намали риска?

Да – и тук се свързват всички теми, които разгледахме досега.

Редовната физическа активност е важна част от профилактиката на диабет тип 2 и сърдечносъдовите заболявания.

И не става дума само за отслабване.

Движението има здравни ползи дори когато кантарът не се променя значително.

Комбинацията от аеробна активност и силови упражнения подпомага физическата форма и метаболитното здраве, а силовите тренировки имат допълнителното предимство да подпомагат запазването на мускулната маса.

Малка промяна или „перфектен режим“?

Една от най-големите грешки е здравословният начин на живот да се представя като избор между две крайности:

или спазваме всичко перфектно, или няма смисъл да правим нищо.

В действителност устойчивите промени са много по-важни.

Повече ежедневно движение, редовни тренировки, балансирано хранене, достатъчен сън и постепенно управление на теглото могат да бъдат много по-ценни от краткотрайна „перфектна“ диета.

Какъв е изводът?

Затлъстяването и диабет тип 2 са свързани, но връзката между тях не е проста и не е неизбежна.

Затлъстяването увеличава риска от диабет тип 2, но върху този риск влияят още наследствеността, възрастта, физическата активност, храненето и редица други фактори.

Затова превенцията не трябва да се свежда само до числото на кантара.

Целта е не просто по-ниско тегло, а по-добро здраве – повече движение, запазване на мускулната маса, балансирано хранене и навици, които можем да поддържаме дългосрочно.