Делата за лекарска грешка: защо доказването е най-голямото предизвикателство за пациентите

Все повече пациенти търсят защита по съдебен ред, когато смятат, че са претърпели вреди вследствие на неправилно лечение или медицинска грешка. Макар съдебната практика през последните години да се развива и да отчита все по-добре спецификата на медицинските спорове, доказването на подобни случаи продължава да бъде едно от най-трудните предизвикателства в българското право.

Какво трябва да докаже пациентът?

При гражданските дела именно ищецът – пациентът или неговите наследници – следва да установят фактите, на които основават своите претенции. Това означава, че не е достатъчно да съществува убеждение, че е допусната лекарска грешка. Необходимо е пред съда да бъдат представени доказателства, че действително е настъпило нарушение на правилата за добра медицинска практика и че това нарушение е довело до конкретните вреди.

В общия случай пациентът трябва да докаже:

• че е претърпял вреда – физическа, психическа или имуществена;

• че при оказването на медицинската помощ е било допуснато противоправно действие или бездействие;

• че съществува причинно-следствена връзка между поведението на медицинския екип и настъпилия неблагоприятен резултат.

По силата на закона единствено вината на причинителя се предполага до доказване на противното. Това не освобождава пациента от задължението да установи останалите елементи на претенцията си.

Защо тези дела са толкова сложни?

За разлика от повечето граждански спорове, при медицинските дела пациентът обикновено няма специални медицински знания. Освен това почти цялата информация за проведеното лечение се намира в лечебното заведение – история на заболяването, оперативни протоколи, изследвания, наблюдения и друга медицинска документация.

Именно затова съдебно-медицинската експертиза има решаващо значение. Чрез нея независими специалисти анализират медицинските документи и дават професионално заключение дали поведението на лекарите е съответствало на медицинските стандарти и дали е налице връзка между действията им и настъпилите вреди.

Не всяко усложнение е лекарска грешка

Важно е да се знае, че неблагоприятният изход от лечението сам по себе си не означава автоматично, че е допусната лекарска грешка.

Медицината не може да гарантира успешен резултат във всеки отделен случай. Съществуват усложнения, които могат да настъпят въпреки правилно проведено лечение. Отговорност възниква тогава, когато са нарушени правилата на медицинската наука, медицинските стандарти или добрата медицинска практика и именно това нарушение е довело до увреждането на пациента.

Какво може да помогне на пациента?

При възникване на съмнения за неправилно лечение е важно своевременно да бъдат събрани всички относими доказателства. Особено значение имат:

• пълната медицинска документация;

• лабораторните и образните изследвания;

• епикризите и амбулаторните листове;

• експертните медицински становища;

• свидетелските показания, когато са относими;

• назначените по делото съдебно-медицински експертизи.

Колкото по-пълна е събраната информация, толкова по-голяма е възможността съдът да изясни всички факти по случая.

Съдебната практика се развива

През последните години се наблюдава увеличение на броя на делата, свързани с предполагаеми лекарски грешки. Това не означава непременно, че медицинската помощ е станала по-некачествена, а по-скоро че пациентите все по-добре познават своите права и са по-склонни да ги защитават по съдебен ред. Същевременно съдилищата натрупват все по-богата практика при разглеждането на подобни спорове.

Достъпът до ефективно правосъдие е съществена част от защитата на пациентските права. За да бъде един процес справедлив, пациентите трябва да разполагат с пълната си медицинска документация, с качествени и независими съдебно-медицински експертизи и с реална възможност да докажат фактите, на които основават своите претенции.

Всеки случай следва да бъде оценяв

ан индивидуално, въз основа на медицинските доказателства, закона и принципите на справедливия процес. Само така може да бъде постигнат баланс между защитата на пациентите и професионалната независимост на медицинските специалисти.