Начало

Новини

Сънят е свързан изключително много с психиката


Дата: 2022-04-03 16:41


 - Д-р Чипев, каква е връзката между съня и имунната система?

- Проучванията установяват, че в организма са налице две системи, които имат памет. Това са централната нервна система, чрез която запаметяваме неща от ежедневието си, и имунната система, в която се намират клетки, които помнят информация, получавана от околната среда.

Паметта в мозъка се обработва основно по време на сън. Чрез проучване е установено, че тези случаи, в които имунната система запаметява контакта с различни алергени и микроби, отново се случва по време на сън или във фазата на т.нар. бавновълнов дълбок сън. Приликата между двете системи е само паметта и че тя основно се случва по време на сън. Именно за това сънят има много важна роля за паметта като цяло и в отделни случаи за имунната памет. Това е основното, което се знае до момента за тази връзка.

-  Всеки човек има нужда от различно количество сън. Кога това се счита за нарушение и кога за индивидуална особеност?

- В някои случай е нарушение, а в други е напълно нормално. Сънят сам по себе си преминава през цикли, които са изградени от стадии, които пък се редуват в рамките на един цикъл, а по време на цялата нощ се изреждат няколко цикъла. 

За нормално се счита, когато човек има по 3-4 цикъла на нощ. Всеки цикъл преминава през повърхностен сън –  т.нар NREM сън, състоящ се от три фази, следва дълбокия сън и REM съня. При здрави хора тази последователност се повтаря всяка нощ. Когато има налице проблеми със съня от различно естество, се наблюдава промяна в процентното съотношение на тези стадии и съответно нямаме тази поредност и цикличност, която формира структурата на съня. 

Когато се наблюдават такива промени, в повечето случаи те са следствие на болест. Относно количеството сън, нуждата на организма е индивидуална. Стандартната продължителност е около 7-8 часа, но не задължително и за всеки. Когато говорим за качеството на съня и стадиите на цикличност, винаги очакваме относително едно и също протичане. Макар, че и при здрави хора, да кажем при постоянно недоспиване или злоупотреба с алкохол или други субстанции, тази цикличност може да се променя в рамките на нормалното – една или две нощи, без това да е болестно състояние. 

- Съществуват ли проучвания, показващи връзка между нарушенията в съня с по-голяма предразположени към заразяване с ковид?

- Няма такова проучване, което да установява пряка връзка между проблемите със съня и склонността към по-лесно заразяване и по-тежко боледуване от вирусни инфекции. Още по-малко, когато говорим за ковид, защото това е нова болест и е предмет на проучване в рамките на последните две години. 

Съществуват такива научни изследвания в лаборатории, така да се каже в епруветка – тества се чувствителността на различни видове имунни клетки в контекста на недоспиването и при нормален сън. По този начин се установява, че има известна чувствителност на имунните клетки и реакцията им, в зависимост от това дали човек спи нормално или не. 

Съответно това предполага, че при наличие на такава чувствителност има и предразположение към инфекции. Когато човек е недоспал, се предполага, че имунната му система не работи правилно и може би е по-предразположен към болести. Но това е по-скоро по подразбиране, отколкото на база директни изследвания. 

 

- Във ваше изказване споделяте, че много пациенти с коронавирус имат нарушения в съня, както по време на самата инфекция, така и след нея. Каква е причината за това?

- Това е комплексно явление, свързано със стрес, притеснение във връзка с боледуването, промяна в ежедневието. Може да е продиктувано от симптомите на коронавируса и това, че човек остава вкъщи за дълъг период от време. Предполагаме, че е свързано и с някаква форма на директна или автоимунна инвазия на вируса в централната нервна система, която е свързана с процеса на съня. Комплексни са причините, но действително, много болни от ковид най-често се оплакват от прояви на безсъние.

 - Каква е причината този проблем да продължи и след преболедуване на вируса?

- Причината отново е комплексна и за съжаление, все още не добре проучена. Вероятно, преди хората да се заразят с ковид, са били предразположени към безсъние и след като са прекарали заболяването то продължава – ако например, имат хронична инсомния. 

- Във ваше изказване споменавате за жена, която страда от липса на сън вече почти четири месеца след прекаран ковид. Колко често наблюдавате подобни случаи в практиката си? 

- Имаме доста случаи на хора, страдащи от безсъние, но лично не съм водил някаква по-конкретна статистика. Все още няма такава и от проучвания, за да цитирам нещо специфично. Такива случаи не липсват, но няма много яснота на какво се дължи това. По тази причина имаме препоръки, насочени към превенция за хората, които не са преболедували вируса и съвети във връзка с навиците на тези, които са заразени или са го преболедували. 

Основното лечение, което се препоръчва според  ръководствата, е когнитивно поведенческа терапия, а не толкова медикаментозно лечение. Макар, че такова може да се приложи  при краткотрайна инсомния, каквато е в повечето случаи, поне в началото на боледуването от ковид. По правило, краткотрайната инсомния може да се лекува дори със сънотворни лекарства за седмица, две, което не е практика при дълготрайната, която продължава по 3 месеца и повече. В тези случаи препоръчваме когнитивно поведенческа терапия, и на хората, преболедували коронавируса, които не могат да спят от месеци.

- Какви са основните насоки при тази терапия?

- Те са свързани най-вече с изолацията от две седмици, които болният е нужно да прекара вкъщи, без да ходи на работа. Някои хора имат т.нар. "хоум офис" и си работят от вкъщи в тези периоди. Една от препоръките  е мястото, където се спи, да не се отъждествява с други функции, освен със съня. Прекарвайки дълго време у дома, дали от скука или от нужда, човек да работи или да се занимава с нещо, се стига до това да се превърне спалнята в място за работа. 

Това от своя страна, създава асоциации с други неща, освен със съня и в последствие, когато всичко премине, може тази асоциация да продължи, водейки до по-дълготрайна инсомния. Така, че е важно спалнята да е само за сън. Там не трябва да има телевизори и устройства, които излъчват светлина, не бива да има часовник, който да кара човек нощно време да следи часа. Ритуалът, свързан с лягането, като преобличане, миене на зъби или всичко около навиците ни преди сън, е добре да се спазва. Това са общо взето основните насоки, които даваме. 

- Нарушенията в съня имат ли връзка с прогресивно нарастващия проблем на панически и тревожни разстройства?

- Връзка може да има в различни насоки. Възможно е например, събужданията нощно време със задух, напрежение, сърцебиене, да са свързани с панически атаки. Но от друга страна, е възможно да са симптоми на различни заболявания на съня, защото задух може да има и в следствие на сънна апнея, на различни парасомнии и т.н. 

Освен това, недоспиването при здрави хора е една от основните причини за формиране на настроението и в този ред на мисли предполагаме, че тези депресивни и тревожни разстройства могат да бъдат в следствие на некачествен сън. 

Също така, тези тревожни разстройства може да накъсат и да направят съня некачествен. Психиатричните проблеми са част от медицината на съня и са и най-честата причина за т.нар. вторична инсомния. В много от случаите това се третира и като симптом на други заболявания. Сънят е свързан изключително много с психиката.

 

 

Автор: "БАЗП"  Източник: zdrave.to

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 4948

Партньори