Начало

Новини

Кога се пристъпва към интубиране?


Дата: 2021-12-13 19:15


 "Схващането, което се наложи в обществото, че видиш ли интензивните лекари интубират и убиват пациентите с COVID, е изключително обидно. Ние не искаме да убиваме никого, ние сме там, за да спасяваме тези хора, но все още модерната интензивна медицина няма подход, с който да може да реши проблема при тях. Деструкцията в българското общество ни докара дотам, че всеки търси измамниците и непрекъснато подозира останалите в нечисти помисли. Който си мисли, че болниците забогатяват от тези пациенти, е в изключително голяма грешка", казва д-р Борис Таблов, който от началото на пандемията е на първа линия в COVID реанимация в Нойрупин, Германия. С него разговаряхме за шансовете за оцеляване на COVID болните в интензивно отделение, за да разберем дали наистина тези шансове в България са по-ниски. Защото според твърденията на специалистите у нас 9 от 10 интубирани пациенти с коронавирус загиват.

 

- Д-р Таблов, у нас напоследък стана популярна една статистика – 9 от 10 COVID болни в интензивно отделение не оцеляват. Такава ли е равносметката и при Вас, в Нойрупин, Германия?

 

- Не точно, но да кажем че, глобално статистиката се движи между 35 и 70% смъртност, така че ние не правим изключение. Имахме силна вълна в края на миналата година и в началото на тази, и резултатите бяха плачевни. В групата над 70 г. практически нямахме човек, който да оцелее. Ако погледнем по възрастови групи, има такива, в които смъртността е 100-процентова. Тепърва започва новата вълна, от седмица и половина е отворена отново COVID реанимацията ни и засега, благодарение на това, че има ваксинирани все още нямаме много пациенти, а от тези, които имаме, смъртността е 50%.


 

- А защо смъртността в COVID реанимациите е толкова висока? Какво се случва с пациентите?

 

- След толкова месеци пандемия хората отказват да приемат, че модерните методи на лечение на това заболяване не дават резултат. Не успяваме да ги спасим. Безпомощни сме. Модерната интензивна медицина няма подход, с който да може да реши проблема при тези хора. Образно казано, белият дроб отказва да функционира и след като не функционира няма как такъв човек да бъде спасен. Теоретично има един краен етап, за който може да се мисли – трансплантация на бял дроб, но сама си давате сметка, че това е по-скоро фантазия. Да не говорим, че и там натрупали се резултати още няма, има единични случаи при млади пациенти. Като цяло няма лечение.

 

- Може би следващият ми въпрос ще Ви се стори малко абсурден, но в такъв случай не се ли обезсмисля интензивната грижа за такива пациенти?

 

- Въпросът не е нелогичен. Но в модерните общества, модерната медицина е индивидуална и се опитва да помогне на всеки. Ние не можем да оставим хората да умират в домовете си, защото все пак има 35 до 70% успеваемост в модерните центрове и в специализираните клиники по света. Това е добър резултат - всеки втори или двама от трима оцелели. Ние няма как да знаем при кого нещата ще се развият фатално и при кого не. Това, което се опитва да направи съвременната медицина, не само при COVID болни, а и при всички интензивни пациенти, е да даде максимално добри шансове за оцеляване. Въпреки това, за съжаление, смъртта е ежедневие. С COVID-19 се оказа доста по-драматично като протичане при тежките случаи. Да не плашим хората, но в групата тежко болни с COVID в интензивни отделения резултатите са направо плачевни.

 

- Говорено е, разбира се, но ми се струва уместно да уточним – кога се пристъпва към интубиране?

 

- Има ясни критерии кога се интубира. Те са свързани най-вече с газообмяната, с адекватното снабдяване на тъканите с кислород. Има стъпки преди това, които лекуващият лекар може да опита, за да подобри транспорта на кислород от белите дробове към тъканите и да го поддържа в граници, които са физиологични за организма.

 

През първата вълна, заради лошите лабораторни показатели, интензивните медици бяха по-склонни да интубират пациентите по-рано. Това бързо се промени, защото се видя, че интубацията при тежките случаи невинаги помага. Механичната вентилация, сама по себе си, е сериозна травма за белодробната тъкан. Ние не прибягваме до тези методи за удоволствие, но има ситуации, в които просто не може без тях. Те са финален етап в опитите ни да спасим човека, защото не можем безкрайно дълго да го оставим в кислороден глад, тъй като този кислороден глад ще увреди и другите органи. Може да предизвика сърдечен инфаркт, органна недостатъчност.

 

Организмът няма как да функционира. Опитваме всичко възможно, за да забавим процеса на интубация, но има параметри на тази газообмяна, която споменах, при които няма как да бъде избегната. Това схващане в обществото, което се наложи, че видиш ли интензивните лекари интубират и убиват пациенти, е изключително обидно за нас като специалисти. Ние не искаме да убиваме никого. Ние сме там, за да спасяваме тези хора. Опитваме, наистина, да забавим този процес, доколкото е възможно, но някои хора са толкова увредени, че няма как да им дадем шанс да оцелеят поне още няколко дни, за да видим дали все пак организмът ще успее да реагира адекватно и да оздравее.

 

- Знаете ли какъв е аргументът на някои от хората – „интубират ги, защото интензивното лечение и апаратната вентилация се заплащат много скъпо от касата“.

 

- Деструкцията в българското общество ни докара дотам, че всеки търси измамниците и непрекъснато подозира останалите в нечисти помисли. Това недоверие в здравната система не е от вчера. То е продукт на всякакви процеси, ако щете и на изолирани случаи, които се раздухват в медиите. Не мога да приема тези твърдения. Ако България беше изолиран случай, и нивото на хоспитализирани с коронавирус е 10 пъти по-високо, отколкото по света, да помислим, че има нещо съмнително, но не е.

 

Пандемията е глобална, същите проблеми имат и най-богатите здравни системи, така е и във Великобритания, и в Германия. Би трябвало хората да си дават сметка, че интензивните пациенти са най-скъпите пациенти. От тях здравната система само губи. От такива пациенти не може да се спечели. На един COVID болен само да му покриеш физическата грижа, храненето, диагностичните и лабораторни изследвания струва в пъти повече от тия прословути 1000 лв.

 

Това е безумие! Никой няма да си натъпче интензивните отделения с пациенти, просто за да лежат там. От това нито една болница не печели, никъде по света. От тези пациенти можеш само да загубиш, защото те изискват изключително голяма грижа, консумативи и т.н. Който си мисли, че болниците по този начин забогатяват е в изключително голяма грешка.

 

Това говорене е обида за лекарите, за медицинските сестри, които ежедневно си оставят там здравето и нервите. И накрая излизаш и чуваш: „Вие правите това за пари.“ Обидно е и е грозно след толкова много месеци. За съжаление, когато се наложи някаква линия в съзнанието на хората, много трудно може да бъде обърната. Аз лично съм водил безкрайни спорове по темата, но хората не искат да чуят. Не искат да чуят, че ваксините спасяват, не искат да приемат, че има вирус, че е смъртоносен за някакъв процент от хората. Най-лесно е да отричаме всичко и да подозираме останалите в някаква нечистоплътност. Но аз винаги съм си мислел, че за да подозираш останалите в злонамереност, трябва нещо в самия теб да има в тази посока. Подозираш останалите в неща, които ти сам си склонен да направиш.

 

- Може ли да се прогнозира при кои пациенти изходът от интензивното лечение ще е летален? Какъв е профилът на тези хора – много възрастни, с много придружаващи заболявания?

 

- Няма критерий, който да може точно да определи това – нито лабораторните изследвания, нито образното изследване или нещо друго, могат да бъдат база, за да кажем – тук нещата са ясни. Имаме обаче наблюдения, че в някои възрастови групи – хора над 70 г., с придружаващи заболявания, със затлъстяване, шансовете прогресивно намаляват. В такива случаи казваме, че за нас, от медицинска гледна точка, нещата са критични. И това го съобщаваме на близките.

 

Но и в медицината има изключения и точно тези изключения правят работата в интензивната медицина сложна, защото близките се надяват до последно. Те се хващат за изключенията и казват – „да, но еди-кой си го изписаха“. Виждате и медиите – преди няколко месеца показаха една жена, мисля, че беше над 90 г., как я изписват излекувана. Има единични случаи и хората се хващат за тях. Затова нямаме параметър за оцеляване. Имаме обаче медицински проучвания, които казват, че с определени рискови фактори – вероятността от лош изход и тежко протичане е голяма. Колкото повече придружаващи заболявания има човек, колкото по-голяма е възрастта, толкова по-голяма е вероятността от летален изход.

 

- Имате ли във Вашата практика случи на такива „чудеса“, като с 91-годишната баба? На оцелели с предварително недобра прогноза? Какви са тези хора?

 

- Няма профил, за който да можем да кажем – тук не очакваме чудеса. За времето, в което натрупах опит с тази болест, по-голяма е вероятността това да се случи при хора под 60 години. Някои от тях са много тежко увредени, но организмът успява да се пребори.

 

За нас е много важно да има такива случаи, защото независимо, че влизаме в интензивно отделение, нашата презумпция е да спасим тези хора, ако можем. Смъртността в такива мащаби, както е при COVID-19, е изключително натоварваща за хората, които работят там. Отчаянието в професията е у всички. Отиваш, приемаш хората, някои от тях са будни, говорят си теб адекватно, разказват някакви неща, но ти, виждайки лабораторните им резултати, снимките, знаеш, че вероятността този човек да загине не е малка. Това е нещо ежедневно и е изключително голям психически тормоз за работещите в такива отделения.

 

Затова няма рамка, която да определи кой ще загине, но пак ще кажа - хората, които са по-млади, под 60 г., независимо колко тежки са уврежданията им, имат по-голям шанс да оживеят и след тежко протичане. Най-възрастните, след 70 г. с придружаващи заболявания... там нещата са страшни. И затова единственият им шанс е да се ваксинират. Със всичките спорове около ваксините, около техните ползи, рискове и т.н. Само това е техният шанс, защото няма да се уморя да повтарям – интензивната медицина, за момента, губи битката с COVID-19.

 

Излизат нови молекули, опитваме нови лечения, антитела, специфични имунни препарати, тепърва се трупат данни. Дай Боже, да се открият тези молекули, които ще променят съотношението на силите и да не е толкова драматично, но към днешна дата смъртността е висока навсякъде, не само в България. А България има и други, организационни проблеми, които най-вероятно обуславят тази висока смъртност. 

Автор: "БАЗП"  Източник: offnews.bg

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 4766

Партньори