Начало

Новини

2.5 млн. българи са готови да пазаруват лекарствата си онлайн


Дата: 2021-03-10 17:34


 Общо 2.5 млн. българи биха искали да пазаруват лекарствата си онлайн и да ги взимат от най-удобната им аптека или да ги получат директно у дома си, сочи национално представително проучване на "Маркет линкс", огласено по време на конференцията на "Капитал" - "Дигитална трансформация в обслужването на здравните потребности на българските пациенти". (вижте видеото от събитието) Проучването сочи, че към покупките онлайн имат предпочитания жителите на големите градове - 68% от тях биха искали да поръчат онлайн лекарствата си и да ги получат от най-близката аптека, а 65% от биха искали да ги получат у дома си. Освен това 40% от жителите на селата също биха искали да могат да получават медикаментите си директно у дома.

 

Пациентските организации и експерти в сектора се обединиха около желанието на пациентите да получават лекарствата си бързо и удобно, особено в периода на пандемия. Електронната рецепта беше въведена в България в края на миналата година и първоначално тя започна да се ползва предимно за безконтактно изписване на лекарства за лечение на коронавирус. До края на май обаче тя ще стане задължителна за всички лекари и фармацевти. В същото време лекарственият закон в България не разрешава продажбата онлайн на други медикаменти освен тези без рецепта, хранителни добавки и козметика. Председателят на управителния съвет на "Българска асоциация за закрила на пациентите" адвокат Пламен Таушанов смята, че това трябва да се промени и със законови поправки да се създаде най-удобната среда за пациента.

 

Как е по света

В САЩ от повече от 20 години лекарства могат да се получават у дома или в супермаркета или най-близката на пациента аптека, разясни адвокат Мария Шаркова по време на конференцията. Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България, коментира, че в Европа се извършват ¼ от онлайн продажбите на лекарства по света. Държавите, в които пациентите могат да получат лекарствата си с рецепта директно у дома, са Германия, Франция, скандинавските страни, Холандия и Португалия. Във Франция например с това се занимават пощенските служители. В Германия пациентът може да получи лекарствата у дома, но тъй като електронната рецепта все още е в процес на въвеждане, трябва да изпрати до аптеката хартиеното си копие. Чичов допълни, че българските онлайн аптеки са отбелязали огромен ръст в продажбите на витамини, минерали, хранителни добавки по време на пандемията.

 

Какви са нагласите в България

"Това е посоката в бъдеще, тъй като и по-възрастните реално са в интернет, общувайки с децата си онлайн. Предпазването от заразяване в търговския обект е сериозна причина да се предпочита онлайн покупка, като тя ще остане в сила и следващата година", прогнозира Пламен Таушанов. Той припомни, че поне в около 50 селища у нас липсва аптека и се разчита за доставка на лекарства от общопрактикуващия лекар. "Трябва да се разчита на законодателна инициатива от следващото правителство. Никой не омаловажава ролята и отговорността на лекаря и фармацевта в процеса на онлайн снабдяване с лекарства. То би улеснило и придържането към терапията от страна на пациента", допълни той.

 

Адвокат Мария Шаркова коментира, че за да бъде възможна онлайн покупката на лекарства с рецепта, е необходима промяна в законодателството. "Електронната рецепта е първата стъпка. Необходимо е и въвеждане на гаранция за пациента, като тази услуга само би улеснила пациентите, без да ги застрашава по някакъв начин", каза тя и добави, че в момента законът за защита на потребителите не се прилага при покупка онлайн на лекарства и медицински услуги и трябва да се помисли как да се гарантират правата на пациента в тези случаи. Трябва да се предвидят и гаранции, че пациентът няма да ползва онлайн рецептата си и да си купи едно и също лекарство от няколко аптеки.

 

Все още хартиено здравеопазване

"Здравеопазването у нас все още е хартиено и през пандемията недостатъците от това светнаха сериозно. Пациентът трябва да си вземе отпуск 1-2 дни, за да си получи лекарствата, отпускани от здравната каса, особено ако са с протокол. Важна стъпка бе решението от май 2021 г. рецептите да са само електронни", каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. Д-р Михал Бони (Полша), бивш евродепутат и първият министър на дигиталната трансформация в Източна Европа, отбеляза, че въвеждането на електронната рецепта е много добра стъпка в България, защото позволява да се включат всички участници в процеса - лекарят, пациентът, фармацевтът, търговците на лекарства, и даде пример с Полша, която е била в същата позиция преди няколко години.

 

"Първото ключово обстоятелство за дигитализацията на здравеопазването е възможността за събиране, ползване и обмен на здравни данни на национално и европейско ниво. Второто е свързано с възможността за ползване на здравните данни за научни проучвания и персонализирана медицина. Третото е да се убедят европейските граждани, че събирането и обменът на здравните данни ще позволят нов модел на здравеопазването. В основата на целия процес е събирането е обработката на данните. 90% от европейците искат да имат достъп до своите здравни данни, а 80% са съгласни да ги споделят при определени условия", каза д-р Бони.

 

Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова, която винаги е пледирала за ускорено въвеждане на националната здравноинформационна система, отбеляза, че само чрез нея България ще има прозрачна, по-добре контролирана и по-прогнозируема здравна система, която да постави пациента в центъра.

 

"Електронното здравеопазване е един от елементите, които ще гарантират по-качествена грижа, защото то няма да може да измести професионализма на специалистите в здравната система, а може само да им бъде от полза", коментира тя. Според нея трябва да се постигне надпартиен консенсус за електронизацията на здравеопазването, да се очертае ясен план, независимо кой управлява.

 

Проф. д-р Николай Габровски, председател на Българското дружество по неврохирургия и зам.-председател на Българския лекарски съюз, се съгласи, че в България трябва да има ясен план за електронизация на здравеопазването, тъй като това е единственият начин да преминем към по-ефективна здравна система.

 

"Ковид даде голям тласък на развитието в тази посока и ние се адаптираме. Имаме традиция в компютърните науки и мисля, че трябва да продължим да инвестираме в образование на кадрите си - без това прогрес не е възможен, независимо от финансирането и политическата воля. Продължаващото медицинско обучение и компютърно обучение трябва да бъдат силно стимулирани", отбеляза проф. Габровски.

 

Д-р Али Пирзада, управляващ директор на Ernst & Young за България, Северна Македония, Албания и Косово, насочи вниманието към факта, че в контекста на епидемията е станала още по-ясна необходимостта от качествено събиране на данни. "Трябва да има план, който води към дигитална трансформация - хората да знаят какво ще се случи след 5 години", смята още той.

Пълен запис от събитието можете да откриете тук .

 

Автор: "БАЗП"  Източник: capital.bg

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 4287

Партньори