Начало

“Профилактиката” с антибиотици за COVID ще направи рискови секциото и смяната на става


Дата: 2020-11-18 18:35


 В новия доклад за Европа България държи първенство по устойчивост на патогените към цефалоспорините и дели челно място с Италия и Полша за макролидите - сред тях е и азитромицинът, едно от лекарствата, които се пият масово срещу новата коронавирусна болест.

Антибиотичната резистентност е една от 10-те глобални заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството. Все повече микроби развиват способността да побеждават лекарствата, предназначени да ги убият. Бактериалните инфекции, неуспешно лекувани поради устойчивост на лекарства, отнемат най-малко 700 000 живота годишно по целия свят и се очаква да бъдат свързани със смъртта на 10 милиона души годишно до 2050 г.

Засегнати са всички държави. Според една прогноза на британския икономист Джим О'Нийл, ако не се справим с нарастващата заплаха до 2050 г. повече хора ще умрат от резистентни към лекарства инфекции, отколкото от рак.

В последния годишен доклад за антибиотичната устойчивост в Европа България се придвижва още нагоре по отношение на риска. Прогнозите са тенденцията да продължи във връзка с увеличеното неправилно използване на антибиотици по време на коронавирусната пандемия. Това каза микробиологът доц. Иван Иванов, дм, завеждащ Националната референтна лаборатория за контрол и мониториране на антибиотичната резистентност към Националния център по заразни и паразитни болести.

Днешният ден - 18 ноември, е обявен за Европейски ден на осведомеността относно антибиотиците. Американско многоцентрово проучване например съобщава, че 72% от пациентите с COVID-19 са получавали антибиотици, дори когато не са клинично показани. Доклади от някои болници съобщават, че по време на ранния етап на кризата диагностичните протоколи не винаги могат да бъдат проследявани или контролирани толкова строго, колкото преди пандемията. Така че някои пациенти са получавали антибиотици ненужно, докато други няма да са получили най-подходящото лечение за инфекцията си.

Преглед на случаите на коронавирусната инфекция предимно в Азия установи сходни процеси - повече от 70% от пациентите са получили антимикробно лечение, въпреки че по-малко от 10% имат вторична бактериална или гъбична инфекция. Същото проучване установи честа употреба на широкоспектърни антибиотици - те са предназначени да убият широк спектър от бактерии - които могат да стимулират лекарствената резистентност, ако се използват често.

За България най-голямата заплаха са очертаващите се високи проценти на устойчивост на патогените на два основни класа антибиотици – макролидните, към които спада и използваният при COVID азитромицин, и евтините у нас цефалоспорини от трето поколение, уточни експертът. В България резистентност към макролиди е 30,4 процента което ни нарежда на челна позиция заедно с Италия и Полша. Заради масовото самолечение и използване на азитромицина сега за всъщност ненужна профилактика се очаква догодина увеличението на резистентността в целия свят да скочи с 30-40%, обясни доц. Иванов. По използване на цефалоспорини и резистентност към тях страната ни е без конкуренция на първо място на континента. Устойчивостта на патогените към тях е достигнала 75,7% (вижте картата).


Проучване на референтната лаборатория е показало, че на всеки втори пациент в българска болница се вливат цефалоспорини от последно поколение.

“Цената е изключително висока, но не като преки разходи. Заплахата е банални инфекции да станат смъртоносни, защото са станали нечувствителни към лекарствата, които са ги лекували успешно.” В допълнение към излишната смърт и инвалидизирането усложненото заболяване води до по-дълъг престой в болница, необходимост от по-скъпи лекарства и финансови предизвикателства за самите пациенти.

Без ефективни антимикробни средства е поставен на карта успехът на съвременната медицина при лечение на инфекции, изходът от операции - включително цезарово сечение, заместване на става, трансплантации на органи и химиотерапия.

Антимикробната резистентност се появява, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите се променят с течение на времето и вече не реагират на лекарства.

Появата и разпространението на резистентни на лекарства патогени застрашава света с провал срещу често срещани инфекции. Особено тревожно е бързото разпространение на мулти- и панрезистентните бактерии, известни като супербактерии, които не се лекуват със съществуващи антибиотици, а не се откриват и нови.

През 2019 г. СЗО съобщи за започнали клинични проучвания на 32 антибиотика, от които обаче само 6 са иновативни. Спешно са необходими нови антибиотици например за лечение на резистентни на карбапенем грам-отрицателни бактериални инфекции, както са в списъка на приоритетните патогени на СЗО. Ако обаче хората не променят начина, по който антибиотиците се използват сега, тези нови антибиотици ще имат същата съдба като сегашните и ще станат неефективни. 

Антимикробната резистентност е естествен процес на генетична промяна на патогените, който с течение на времето им дават възможност да устояват на лекарствата. Той обаче се ускорява брутално от прекомерната или неправилна употреба на антимикробни средства, обясни микробиологът. За често срещаните бактериални инфекции на пикочните пътища, за сепсис, инфекции, предавани по полов път, и някои форми на диария, в световен мащаб са наблюдавани високи нива на резистентност срещу антибиотици.

Например степента на резистентност към ципрофлоксацин - антибиотик, често използван за лечение на инфекции на пикочните пътища, варира от 8,4% до 92,9% за ешерихия коли и от 4,1% до 79,4%, за клебсиела пнеумоние, която е често срещана бактерия с животозастрашаващ потенциал.

В някои страни антибиотиците с карбапенем не действат при повече от половината от пациентите, лекувани за инфекции с клебсиела пнеумоние. През 2019 г. беше включен нов индикатор за антимикробната резистентност, който следи честотата на инфекциите в кръвта, дължащи се на два специфични патогена, резистентни към лекарства: устойчив на метицилин стафилококус аерeус и устойчиви на цефалоспорини от трето поколение ешерихия коли. Широко разпространена е резистентността при силно изменчивите щамове на гонореята и туберкулозата, както и устойчивостта към сулфонамиди, пеницилини, тетрациклини, макролиди, флуорохинолони и цефалоспорини от по-старите поколения.

Отчита се и тенденция за антивирусна лекарствена резистентност при пациенти с понижен имунитет. Всички антиретровирусни лекарства, включително по-новите класове, са изложени на риск да станат частично или напълно неактивни поради появата на резистентен към лекарства ХИВ.

Автор: БАЗП  Източник: 24chasa.bg

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 3773

Партньори