Начало

Замърсяването на въздуха струва на европейците 1276 евро годишно - проучване


Дата: 2020-10-21 14:02


На 21.10.2020 е официалната дата на публикуване на доклада CE-Delft, който е под ръководството на координиращата организация Европейски алианс за обществено здраве (EPHA). Пълната версия на доклада, можете да видите тук.

Докладът е възложен от консорциум от НПО с дейност в обществена полза в 10 европейски държави (Испания, Франция, Германия, Полша, Словения, Унгария, Румъния, България, Нидерландия, Италия) под ръководството на координиращата организация Европейски алианс за обществено здраве (EPHA). С независимата си изследователска и консултантска дейност CE Delft помага за изграждането на един устойчив свят. Единствен участник от България е Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП). Организацията ни има водещ опит в сферите на енергетиката, транспорта и ресурсите. С богатото ни ноу-хау от технологии, политики и икономически въпроси подпомагаме правителствени агенции, НПО и промишлени отрасли в стремежа им към структурни промени. Вече 40 години уменията и ентусиазмът на персонала на CE Delft са посветени на тази мисия.

 

Българска Асоциация за Закрила на Пациентите счита, че видно от доклада, анализите и препоръките, както и нашите препоръки, които сме дали по-рано, няма съществено изменение. Броят на източниците за изследване на въздуха от 2013 г. е непроменен, както по изпълнението на различни проекти на общинско и национално ниво, които освен, че закъсняват и се отлагат във времето, те просто не се изпълняват в предвидените параметри, а не 30% от планираното.
Не е ли крайно време обществеността – гражданите и пациентите да им се чуе гласа и да накарат общинската и държавна администрация да си изпълняват задълженията, тъй като продължава увеличената смъртност на пациентите от тези 5 вида заболявания от ФПЧ, особено в условията на COVID-19, което е свързано и с големи социални разходи и обедняване на населението.


По същество проучването изследва социалните разходи, свързани със замърсяването на въздуха в 432 европейски града в 30 държави (групата ЕС-27 плюс Великобритания, Норвегия и Швейцария). Социалните разходи са разходи, касаещи благосъстоянието, и включват както преки разходи за здравеопазване (напр. за прием в болница), така и косвените въздействия върху здравето (напр. заболявания като ХОББ или по-ниска продължителност на живота, дължащи се на замърсяването на въздуха). Тези въздействия касаят благосъстоянието, тъй като хората явно предпочитат здравословния начин на живот в добра и чиста среда. И тъй като чистата околна среда не е нещо, което може да бъде купено на пазара, е необходима стабилна методология за изчисление, така че да се определи количествено всеобхватното въздействие върху общественото здраве.


Съществуват множество проучвания на икономисти по околната среда с цел количествено определяне въздействията на замърсяването на въздуха върху здравето и изразяването им като социални разходи. Тези проучвания са използвани при разработването на методологичната рамка на настоящото проучване, обхващаща 16 различни въздействия върху здравето, дължащи се на замърсяването на въздуха с фини прахови частици, озон и азотни оксиди (Таблица 2).

С използване на данни за отчетеното качество на въздуха в статистиките за градските условия на живот и мрежата за качество на въздуха на ЕИП физическите въздействия върху човешкото здраве се определят количествено посредством функциите концентрация-реакция на база препоръките на Световната здравна организация (WHO). След това физическите въздействия получават парично изражение с помощта на оценъчна рамка, разработена в рецензирания Наръчник за външни разходи, публикуван от Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на Европейската комисия (DG MOVE). Получаващите се социални разходи, правени в определен град, се определят според нивата на замърсяване на въздуха, отчитани там, както и според размера, възрастовата структура и жизнения стандарт на населението в конкретния град.

Таблица 2 - Включени ефекти върху здравето при излагане на NO2 (азотен диоксид), PM2.5 (фини прахови частици 2.5) и озон

 

Източник: CE Delft оценка въз основа на (СЗО, 2013), Холандски здравен съвет, 2018, (Институт за здравни ефекти, 2018), (Американска агенция за опазване на околната среда, 2016), (Комитет по медицинските ефекти на замърсителите на въздуха, 2015)
* Въздействия, изчислени с помощта на относителни рискове (СЗО, 2013) и специфични за страната нива на честота;
^ Въздействия, изчислени с помощта на функциите за реагиране на концентрацията (CE Delft et al., 2019), като се използват европейски нива на честота.

Как изглеждат общите констатации?
За всички 432 града в извадката (с общо население 130 милиона жители) количествено определените социални разходи през 2018 г. са над 166 милиарда евро. В абсолютно изражение Лондон е градът с най-високите социални разходи. През 2018 г. загубата на благосъстояние за неговите 8,8 милиона жители възлиза на 11,38 милиарда евро. Следват Букурещ с годишна загуба на благосъстояние от 6,35 милиарда евро и Берлин с годишна загуба от 5,24 милиарда евро. Големината на града е ключов фактор, допринасящ за общите социални разходи: всички градове с население над 1 милион са сред 25-те градове с най-високи социални разходи, свързани със замърсяването на въздуха (Таблица 1).


Таблица 1 - Топ 24 града с най-високи общи разходи за щети от замърсяване на въздуха през 2018 г.

 

През 2018 г. средно всеки жител на европейски град е претърпял загуба на благосъстояние от над 1250 евро годишно поради преки и непреки здравни загуби, свързани с лошо качество на въздуха. Това се равнява на 3,9% от доходите, получени в градовете. Следва да отбележим, че цифрите се различават значително в различните градове: в румънската столица Букурещ общата загуба на благосъстояние възлиза на над 3000 евро на глава от населението годишно, докато в Санта Круз де Тенерифе в Испания е под 400 евро на глава от населението годишно. В много градове в България, Румъния и Полша социалните разходи, свързани със здравеопазване, са между 8-10% от получените доходи.

Повечето от тези разходи са свързани с преждевременна смъртност: за разгледаните 432 града средният дял на смъртността в общите социални разходи е 76,1%. И съответно, средният дял на заболеваемостта (болестите) е 23,9%.

Съществуват много източници на замърсяване на градския въздух: транспортни дейности, битово отопление и редица други дейности, включително земеделие и промишленост. Без допълнителен анализ относителният дял на всеки източник не може да бъде изчислен с каквато и да е сигурност. В настоящото проучване разглеждаме ролята на градския транспорт при обясняването на тези социални разходи с помощта на иконометрични методи.

Въпреки сериозната липса на данни на ниво отделни градове откриваме доказателства, че транспортните политики оказват влияние върху социалните разходи, свързани със замърсяването на въздуха, чрез използване на няколко представителни показателя, налични за много от градовете, включително време за пътуване до и от работа и притежаване на автомобил.

Резултатите ни сочат, че увеличение на средното време за пътуване до и от работа с 1% увеличава с 0,29% социалните разходи, свързани с емисиите на прахови частици PM10, а тези, свързани с емисиите на NO2 - дори с 0,54%. Увеличението на броя на автомобилите в града с 1% увеличава общите социални разходи с почти 0,5%. Това потвърждава, че по-краткото пътуване до и от работа и по-малкият брой собствени автомобили оказват положително въздействие върху качеството на въздуха и по този начин намаляват социалните разходи, свързани с лошото качество на въздуха в града.

Сравняването на констатациите от проучването относно загубите на благосъстояние с тези от други изследвания показва, че нашите резултати са понякога по-високи от установените по-рано.

До голяма степен това може да бъде обяснено с използването на по-нови данни за оценка на неблагоприятните въздействия на замърсяването на въздуха. Констатациите предоставят допълнителни доказателства, че намаляването на замърсяването на въздуха в европейските градове следва да бъде сред основните приоритети при всеки опит за подобряване благосъстоянието на градското население в Европа. Настоящата пандемия от COVID-19 само затвърждава това. Съпътстващите заболявания допринасят значително за смъртността на пациентите с COVID-19, а сред най-важните от тях са тези, свързани със замърсяването на въздуха.


Цифрите, посочени тук, се цитират без диапазон на несигурността. При този вид проучвания границите на несигурност обикновено са около 30-40%, което предполага, че посочените тук цифри могат да бъдат по-ниски или по-високи с 1/3. И накрая следва да подчертаем, че нашето проучване се основава на отчитаните нива на качество на въздуха, които могат да се отклоняват от реалните стойности, имайки предвид, че качеството на въздуха е все още сравнително слабо наблюдавано в цяла Европа. В резултат на това съществува вероятност отчитаните социални разходи да бъдат подценявани в някои от градовете. Ако фактическите нива на замърсяване на въздуха са по-високи от цифрите, отчитани в официалната статистика, социалните разходи ще се увеличават съответно.


Какво показва Българската статистика:
Умирания по причини за смъртта през 2019 г. - от общо 108 083 души от новообразувания (злокачествени заболявания) умират 18 298 души; от болести на органите на кръвообращението – 69 632 души; от болести на дихателната система – 4193 души; от болести на храносмилателната система – 4 113 души, а некласифицирани другаде – 3843 души; от външни причини за заболеваемост и смъртност – 2571 души, като преобладават във всички заболявания повече мъже, отколкото жени.


Относно отчитане замърсяване на атмосферния въздух с ФПЧ и серен диоксид в Област Стара Загора, най-много са в Община Стара Загора, Гълъбово и Гурково. Поради тази причина в новия доклад на CE-Delft, община Стара Загора е на първо място по смъртност в Европа от мръсен въздух – 85% от населението умира от заболявания, причинени от лошия атмосферен въздух. (Таблица 3)


Таблица 3 - Градове с най-голям принос за смъртност и заболеваемост


 Най-голяма е заболеваемостта от болести на дихателната система, като опасна тенденция е увеличаване заболеваемостта сред децата (острите бронхити и бронхиолити). Основният причинител за замърсяването в Област Стара Загора са ТЕЦ-овете, които замърсяват със серен диоксид (SO2). Страната е единствената от ЕС в топ 20 на държавите с най-високи нива на замърсяване със SO2 (пред нас от Европейските държави са единствено Украйна и Сърбия).

Основната причина за замърсяването е лошият контрол върху въглищните централи (държавна, частни и т.нар. „американски“ централи), като в проучването (доклад на Greenpeace с данни от НАСА) са посочени 423 „горещи точки“ на замърсяване по света, а Маришкия басейн край Стара Загора е в първите 50.

Европейската комисия заведе дело срещу България за нарушение на допустимите норми и тя беше осъдена през 2017 г. за превишаване нормите на ФПЧ, а ако не покаже напредък със сериозни мерки по въпроса със серния диоксид, ЕС започна наказателна процедура срещу България.


През м. Октомври 2019 г. София за 4 дни е най-мръсния град в света, за което БАЗП е информирал в предишния си доклад – „Дизел и здраве“.

ГРАДОВЕ С НАЙ-ГОЛЯМ ДЯЛ ЩЕТИ ОТ ВЪЗДУХА
дял от БВП за 2018 г.

 

 Тук Община Русе взима челното място в класацията на ЕС с най-висок дял щети от въздуха от БВП.

 

Техническото състояние на националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух (КАВ) през 2018 г. не е променена от 2013 г. със заповед на Министъра на околната среда и водите. От тогава до 2020 г. не са променени броя на стационарните автоматични измервателни станции (АИС) – 30 броя, пунктовете с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ – 9 пункта, 6 броя мобилни автоматични станции (за допълнителни измервания, в които е ограничен броя на АИС или при аварийни ситуации) и други, които контролират концентрациите на основните показатели: фини прахови частици (ФПЧ 10 и ФПЧ 2,5 – за първи път през 2020 г.), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид и други. Всички АИС работят непрекъснато 24 часа, докато ръчните пунктове работят само в светлата част на денонощието (4 пробовземания на ден, 5 дни в седмицата).


Според български медии, проекта за смяна на стари печки в София завършва със слаб резултат – при осигурени средства за подмяна на отоплителни уреди на 20 000 домакинства става по 2 проекта.


През 2019 г. започва изпълнението на два проекта, единият е по Програма LIFE 2014 – 2020 г. на Европейския съюз и другият по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. Общо привлечените средства по двата проекта са в размер на около 57 млн. лева, като в рамките на следващите 3 години по двата проекта е предвидено да се подменят стари отоплителни устройства на дърва и въглища на домакинствата с нови екологосъобразни алтернативи като газ, пелети, електричество и свързване към централно топлоснабдяване. От проведени проучвания 52% от хората предпочитат отопление на ток (основно на климатици), 9% са за газ, 39% са поискали система на пелети. Досега са одобрени 5482 кандидати, отговарящи на условията за участие по проекта.


Проектът „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух“ (LIFE-IP Clean Air) е интегриран проект по смисъла на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1293/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2013 година за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 614/2007. Интегрираният проект е с продължителност 6 години – от октомври 2018 г. до октомври 2024 г. Бюджетът на
проекта е 16,7 млн. евро, като финансовият принос от Европейската комисия е 60%.
LIFE-IP Clean Air e насочен към изпълнение на Програмите за качеството на атмосферния въздух на Столична община, Община Бургас, Община Русе, Община Стара Загора и други общини.


Целта на проекта в Столична община е подобряване качеството на атмосферния въздух чрез намаляване на фините прахови частици, отделяни от битово отопление на въглища и дърва. По проекта ще бъдат подменени старите отоплителните уреди на дърва и въглища на общо 4 925 домакинства на територията на Столична община с нови уреди на газ и пелети извън кварталите по първия проект. Главната цел на интегрирания проект е подобряване качеството на въздуха, а основният инструмент за постигане на целта е разработване и прилагане на схема за преход към алтернативни форми за отопление на домакинствата. Схемата включва преминаване от отопление на дърва и въглища към отопление на пелети, газ или използване на централна топлофикация.

 

 Бележки под линия:
a) Средните емисии на PM10 от Европейската Икономическа Зона са коригирани за отчетените цифри в данните за градския одит (Евростат)
b) Средните емисии на PM2,5 са вменени, като се използва среден коефициент от PM2,5 / PM10
c) Средните емисии на NO2 от Европейската Икономическа Зона са коригирани за отчетените цифри в данните за градския одит (Евростат)


Таблица 6 – Пълни резултати за България

 

 

 Имайки предвид гореизложеното, CE-Delft прави следните препоръки:
- Констатациите в настоящия доклад показват, че въздействието на лошото качество на въздуха върху благосъстоянието на хората е съществено и по-голямо от по-рано приетото. Нашите констатации предоставят допълнителни доказателства, че намаляването на замърсяването на въздуха в европейските градове следва да бъде сред основните приоритети при всеки опит за подобряване благосъстоянието на градското население в Европа.
- Съществува вероятност разходите, изчислени в настоящото проучване, да се окажат по-високи след правилното включване на разходите, свързани с пандемията от COVID-19. Съпътстващите заболявания допринасят значително за смъртността на пациентите с COVID-19, а сред най-важните от тях са тези, свързани със замърсяването на въздуха. Различни изследвания разкриват тенденция към увеличаване смъртността при случаите на COVID-19 поради лошо качество на въздуха. Следователно социалните разходи поради лошо качество на въздуха могат да се окажат по-високи от очакваните в настоящото изследване.
- Качеството на въздуха се повлиява до голяма степен от транспортните навици, които от своя страна се влияят от транспортните политики, както на национално, така и на градско ниво. Следователно правителствата имат важна роля тук. Притежаването на автомобил и времето за пътуване до и от работа обикновено се намират в положителна корелация с по-високите нива на замърсяване на въздуха.
Социалните разходи следва да бъдат вземани предвид при вземане на решения на транспортната политика, засягащи градската мобилност, и същите могат да бъдат оценявани при изчисляването на прехода на градската мобилност от двигатели с вътрешно горене към алтернативи с нулеви и ниски емисии, включително електрическа мобилност. Връзката между транспортните политики на местно ниво и замърсяването на въздуха следва да бъде проучена по-подробно в бъдещи изследвания.
Транспортните политики, водещи до по-добро качество на въздуха, могат да имат допълнителни ползи за общественото здраве, ако стимулират по-висока физическа активност като напр. ходене пеша или колоездене.
- Настоящият анализ се основава на отчетеното качество на въздуха. Като цяло наблюдаваме също така, че са възможни много подобрения, свързани с наблюдаването на качеството на въздуха: някои големи европейски градове разполагат с ограничен брой станции за наблюдение, като например гр. София. Без добра мрежа от такива станции замърсяването на въздуха може да бъде сериозно подценено, а социалните разходи, определени в това проучване, може да се окажат дори скромни. Ето защо последната ни препоръка е подобряване на мрежата за наблюдение, така че да може да се оцени по-точната връзка между човешкото здраве и замърсяването на въздуха.

 

Автор: БАЗП  Източник: БАЗП

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 3773

Партньори