Начало

За какво ЕС ще похарчи големите зелени пари


Дата: 2020-09-24 18:43


 Вървим към края на 2020 г., с което ще отбележим финала на “Хоризонт 2020” - най-голямата програма на ЕС за научни изследвания и иновации през последните седем години. Този край ще бъде отбелязан гръмко, особено след като Европейската комисия (ЕК) отправи покана за проекти по Зелената сделка в размер на рекордните 1 млрд. евро за иновационни проекти.

Те трябва да предложат перспективни решения на екологичните проблеми. И това не са единствените зелени пари, които ЕС планира да изхарчи. Докато горски пожари бушуват по западното крайбрежие на САЩ, наводненията заливат различни региони на Източна Африка, a амазонската джунгла бива изсечена, шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен призова до 2030 г. ЕС да намали емисиите на парникови газове, променящи климата, с поне 55% до нивата от 1990 г.

Така Брюксел поставя повече от една трета по-висока от настоящата цел от 40%. Планът за възстановяване от кризата с коронавируса и бюджетът за 2021-2027 г. показват, че ЕС ще похарчи 1,8 трилиона евро през следващите седем години, а една трета от рекордния бюджет вече е предназначена за действия в областта на климата.

Но такива безпрецедентни суми изискват и безпрецедентно внимание и смелост нещата да се правят по различен начин - иновативно. По дефиниция екологична иновация е всяко нововъведение, което намалява използването на природните ресурси и отделянето на вредни вещества през целия си жизнен цикъл. В категорията екоиновации влизат дейности за намаляването на въглеродните емисии в атмосферата, като се произвежда по-чиста енергия и се намали замърсяването от промишлеността и транспорта.

Новите сгради трябва да бъдат по-енерго- и ресурсноефективни. Със стратегиите си “От фермата до трапезата” Брюксел поставя конкретни цели - намаляване с 50% на употребата на опасни пестициди до 2030 г., намаляване с поне 50% на загубите на хранителни вещества, без да се влошава плодородието на почвите, намаляване на употребата на торове с поне 20% до 2030 г.

С друга своя стратегия - за биологичното разнообразие, ЕС планира създаване на защитени зони за поне 30% от сухоземната територия на Европа и на поне 30% от морското пространство. Предвиждат се правно обвързващи цели за възстановяване на природата през 2021 г., което ще осигури по-строга защита на горите в ЕС. Силно засегнат аспект на зелените иновации е биологичното земеделие.

Брюксел си поставя целите 25% от земеделската земя в ЕС да се обработва биологично и значително да се увеличи броят на органичното рибарство за сметка на промишленото. Както отбеляза самата Фон дер Лайен по време на първата си реч “За състоянието на съюза”, мисията на Европейската зелена сделка включва много повече от намаляване на емисиите.

Става въпрос за системна модернизация в цялата икономика, общество и промишленост - като се започне от градовете, регионите, индустриите и се стигне до конкретните вериги за доставки. Градовете например покриват по-малко от 2% от световната повърхност, но произвеждат повече от 60% от въглеродните емисии. Затова сега се търсят нови конкретни зелени иновации. Поканата за 1 млрд. евро се отличава от предишните покани по “Хоризонт 2020”. Решаването на проблемите е спешно, затова проектите трябва да постигнат видими и ясни резултати в кратко- до средносрочен план.

Финансираните действия са по-малко на брой, но са по-целенасочени, по-мащабни и с по-голяма видимост. Проектите трябва да са съобразени с 8-те тематични области на европейската зелена сделка, сред които са индустрия за чиста и кръгова икономика, енерго- и ресурсноефективни сгради, устойчива и интелигентна мобилност, нетоксична околна среда с нулево замърсяване, както и опазването на биоразнообразието и екосистемите. Освен това те ще трябва да се синхронизират с две други области - укрепване на знанията и овластяване на гражданите, т.е. трансформация на мисленето сред европейските жители.


Къде стои България в полето на екоиновациите?

През 2017 г. страната ни бе класирана на последно място в класацията за екоиновации, което показва ниско представяне по отношение на кръговата икономика и екоиновационните дейности. Въпреки това България полага усилия за подобряване на представянето си в тези области чрез прилагането на няколко оперативни програми от 2013 г. насам, гласи доклад на европейската Обсерватория за екоиновации.

Тя функционира като платформа за събиране и анализ на широка гама от информация за екоиновации от целия ЕС. Документът препоръчва инвестиции от страна на българското правителство и промишлеността, които да повишат енергийната ефективност и устойчивостта в транспортния сектор. България трябва да подобри законодателната рамка, за да насърчи повече инвестиции в сектора, се казва още в доклада. Той показва и нагледни примери, с които е подобрена екологичната среда у нас.

Като добра практика е посочено организираното през 2017 г. първо открито събитие за иновации Sofia Urban Challenge на тема качество на въздуха. То се случи благодарение на партньорството на Столичната община и Cleantech България, с подкрепата на Climate-KIC - най-голямото публично-частно партньорство в ЕС, подкрепящо иновациите в борбата с изменението на климата. Целта на събитието беше да се привлекат стартиращи фирми от целия ЕС, с най-голям потенциал за подобряване на качеството на въздуха в столицата на България. В рамките на инициативата бе представена първата система за споделено ползване на електрически велосипеди в София.


Проекти, финансирани досега от “Хоризонт 2020”, показват, че програмата не се изчерпва със замърсяването на въздуха и вредните емисии. В началото на 2020 г. стартира британският проект FLIPT, който предлага нов начин на обработка на полимери, създаващ синтетични аналози на естествената коприна и така заменя пластмасата.

Проектът е вдъхновен от паяците и копринените буби, които създават високоефективни естествени влакна по начин, който е над 1000 пъти по-енергийно ефективен от индустриално произведените. От края на април 2019 г. в експериментална леярна в Норвегия учените от проекта FET-Open Amadeus се опитват да отговорят на въпроса дали е възможно да се произвежда електричество от топлинна енергия при изключително високи температури до 2000°C.

Свръхвисоките температури изместват процеса на топлообмен от конвекция към радиация. Но този процес трябва да бъде възможно най-ефективен, надежден, стабилен и възможно най-безопасен, за да се избегнат както произшествия, технически неизправности, така и загуба на енергия. Поради тази причина мониторингът в реално време е от решаващо значение, казват водещите учени по проекта.

“Новата покана по линия на Европейския зелен пакт, която е на стойност 1 млрд. евро, е последната и най-голямата по “Хоризонт 2020”. Тъй като иновациите са в центъра им, тези инвестиции ще ускорят устойчивия и справедлив преход към неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г.

Тъй като искаме тази системна трансформация да обхване абсолютно всички, призоваваме за конкретни действия за нови начини на взаимодействие с гражданите и за увеличаване на обществената значимост и въздействие”, заяви еврокомисарката за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел.

Автор: БАЗП  Източник: 24chasa.bg

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 3686

Партньори