Начало

РАЗСЛЕДВАНЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


Дата: 2020-06-06 15:56



Преди пет години пожар в румънския клуб Colectiv уби 64 души - заради неспазване на изискванията за безопасност и заради вътрешноболнични инфекции впоследствие. Тази трагедия разтърси Румъния до такава степен, че гневът от корупцията, довела до нея, свали тогавашния премиер Виктор Понта.

 

Филмът "Колектив" следва министърa на здравеопазването Влад Войкулеску и екипа на журналиста Каталин Толонтан от спортния вестник Gazeta Sporturilor в търсене на истината.


Фестивалната премиера на "Колектив" бе на Венецианския филмов фестивал и на фестивала TIFF в Торонто през 2019. Филмът получи награда за най-добър международен документален филм на 15-ия филмов фестивал в Цюрих и бе част от специалната програма на Сънданс в началото на 2020 година.Филмът e копродукция на студиото на Нанау - Alexander Nanau Production (Румъния), на HBO Европа, в лицето на Ханка Кастелицова, директор документални продукции за региона, и люксембургското студио Samsa Film. Премиерата му за българска публика на платформата HBOGO беше на 04.06.2020 г.


Александър Нанау е немско-румънски режисьор, роден в Румъния, преместил се със семейството си в Германия като малък, учил режисура в Академията за филми и телевизия в Берлин (DFFB) и после завърнал се в родната си страна. За своите 40 години той вече има 23 международни награди за документалистика. През 2010 г., когато Александър е само на 30, документалният му филм "Светът, според Йон Б." му носи награда "Еми".

 

ВИЖТЕ ТРЕЙЛЪРА НА ФИЛМА "КОЛЕКТИВ" ТУК

 

- Как започнахте да работите с разследващия екип на Каталин Толонтан?


- Решихме да направим филм, след като пожарът доведе до протестите в Румъния - беше ясно, че това е точка на пречупване. Искахме чрез филма да разберем връзката между властта и гражданите, защото стана видно, че за пръв път след революцията младото поколение иска да си отвоюва обществото от корумпираната политическа класа. Започнахме да търсим чрез кои герои ще е удачно да разкажем историята по пътя на наблюдението - да видим тази връзка между властта и гражданите през техните очи. Каталин Толонтан и и екипът му вече бяха започнали да разследват властите и да доказват лъжите им. Решихме, че би било добър избор да видим какво се случва в Румъния по това време през техните очи.


- Беше ли трудно да ги убедите да ги следвате по време на работата им?


- В началото не искаха. Казаха, че нюзрумът трябва да бъде защитено пространство, че трябва да пазят информацията и източниците си. Но после Толонтан ми се обади и каза "Работим по нещо голямо, не знам дали ще излезе правилно или грешно, но е голямо". Тази промяна в мисленето му, разбрах после, се дължи на това, че младото поколение не чете толкова много вестници и не разбира важността на пресата, на журналистическата работа. Може би за тях ще бъде важно да видят поне на филм как работят журналистите.


- Във филма вие се фокусирате върху начина, по който функционират медиите и институциите, не толкова върху емоционалната част. Как процесът на работа на властта може да бъде направен интересен за аудиторията?


- Труден въпрос - не знам как. Във филма най-важното са героите. За да разбереш как и какво вършат те, трябва да разбираш контекста, в който работят, инструментите, които използват. За мен беше важно да разбера и процедурите в един нюзрум - от момента, в който журналистът получава информацията, през това как я проверява, как се среща с изобличители, какво означава да се публикува нещо и каква отговорност върви с него.


Но това може да бъде показано по интересен начин, само ако имаш интересни герои. Хората се интересуват от други хора, не толкова от институциите. Едно е филм за кино, друго е информационен репортаж - тяхната цел е да информират. Затова те са чудесни за телевизия, за да дават информация на обществото.


- А тогава каква е целта е на филма за кино?


- Филмът за кино е поведението на хората. За постоянството и ценностите им, за това как се борят за това, в което вярват. Това се отнася и за професионалния им живот - как преодоляват бариери.


 - Споменавал сте, че едно травмирано общество е много податливо на пропаганда и лъжи. Имате ли идея как то може да преодолее такава голяма травма като пожара?

 

- Мисля, че травмата и на лично, и на обществено ниво може да бъде преодоляна най-добре, като разберем как се е случило въпросното събитие. Един травматизиран човек, който е имал изпълнено с насилие детство, ще се излекува, когато разбере, че хората, които са го образовали и упражнявали насилие спрямо него, не са го правили заради него самия, а проблемът е бил у тях.


С травмата на обществото е същото. Можеш да преодолееш случилото се, като го разбереш. 9 септември 2001 г. е един от най-популярните примери - никой не разбра какво се е случило, защото имаше толкова много лъжи и манипулации. Реакцията на САЩ тогава беше просто да нахлуят в Ирак и това бе добър пример за манипулирано и лъгано общество. Казаха "Ирак беше, трябва да идем в Ирак", само за да откраднат много пари и да продадат много оръжия. Президенството на Буш нападна Ирак и оплеска целия Близък изток.


- В началото на филма, когато цитирате лъжите на институциите, го правите само със звук, на черен екран, без да показвате лица. Защо избрахте този подход?


- Защото лицата са много добре познати на румънците. Би било прекалено лесно вината да се фокусира върху определен човек, политицитите, лекарят, престъпниците, отговорните. Но мисля, че е по-важно да се разбере механизмът на манипулацията. Тези гласове за мен са нещо, което всеки зрител трябва да свърже с гласовете, които се опитват да го манипулират в неговото общество. След 10 години политиците ще се опитват да манипулират по същия начин. И ако покажеш лицата им, ще бъде лесно да се каже: "А, тези бяха". Но по-важното е за кино аудиторията да разбере защо след пожара и шока, такива гласове станаха манипулативни. Това е кино инструмент, за да покаже на зрителя как работи манипулацията. Днес е един политик, утре ще е друг.


- Дали протестите след пожара имаха устойчив резултат? Като се вземе предвид, че същата партия се върна на власт само година по-късно.


- Една година е много малко време за обществото да се развие. То се развива много по-бавно, отколкото един човек. Имаше и голямо разочарование. Както се вижда във филма, първият министър на здравеопазването на временното технократско правителство беше също мошеник и също се опитваше да прикрие корумпираната компания, която разреждаше дезинфектантите. Хората загубиха вяра. Дори в правителството да е имало 1-2 души, които наистина са се опитали да направят нещо, това правителство не постигна нищо. От тях се очакваше да донесат промяна, но не го направиха. Имаше хора като този пръв министър на здравеопазването, който виждате във филма, който бе мошеник. Беше правителство с премиер, вкарал такива хора във властта. Всъщност беше смесица от липсата на достатъчно време и разочарованието от кабинет, който имаше ясен мандат да донесе промяна, а всъщност просто си седяха там една година и не промениха политическата класа.


- Филмът ви започва с това как хората изразяват недоволството си и търсят правата си - нещо, което трудно се случва в Източна Европа. Вие имате гледната точка и на външен човек. Какво е впечатлението ви - каква е точката на пречупване на източноевропейците, какво трябва да се случи, за да кажат "Това не се търпи повече, нещо трябва да се промени"?


- Трябва да спрат да уважават по фалшив и грешен начин поколението на родителите и бабите и дядовците си. Тези общества са формирани от тези поколения и за съжаление, цялото образование в Източна Европа е фокусирано върху това да пречупи младите хора, да ги подчини на властта и на отглеждащите ги. Докато не преодолеят респекта си към поколението, което забърка тази каша, нищо няма да се оправи. Докато се случва това, докато това образование продължава, политиците ще могат да ги манипулират.


- Мислите ли, че в Румъния има младо поколение, готово да направи това?


- Да, със сигурност, но то живее в мехур. Мехур от хора, които са по-добре образовани, с родителите, разбрали, че трябва да спрат да пречупват децата си. Но повечето още са образовани в училища със система от комунистическите времена и същите учители.


- Разкажете ми как Вие се върнахте да живеете в Румъния.


- Реших го, защото исках да разбера по-добре обществото, в което растях до десетгодишен. Първите десет години от живота на всекиго са много важни и ме движеше любопитството към едно общество, което напуснах и никога не разбрах изцяло.


- Ако трябва да препоръчате филм от съвременното румънско кино на българската аудитория, кой ще бъде той?


- Един от най-добрите примери е друг документален филм, на Радо Жуде, посветен на антисемитските движения в Румъния - The Dead Nation. Бих казал, че в последните пет години това е най-доброто, което съм гледал от румънското кино.


Но ако ме питате кой е най-важният филм, бих казал "Четири месеца, три седмици и два дни". Мисля, че е най-добрият от новата вълна. Представя по почти перфектен начин комунистическото общество, което все още съществува в нашето общество - начинът, по който хората се отнасят един с друг.

- Не е ли странно, че тридесет години след падането на комунизма, голяма част от съвременното изкуство все още се занимава с тези времена и неуспеха да се преодолее травмата от тях?


- Не, не е странно. Не можеш да преодолееш травмата, ако не работиш по нея. А бившите комунистически държави не са се справили с това - няма я в училищната програма, не се учи какво се е случило на поколенията в комунистическите години. Мисля, че е нормално, че хората искат да се справят с нея, да разберат как са били обучавани и все още биват обучавани от родителите си. Намирам го за естествено. В Германия например в училищата учат какво е станало, какво са Нюрнбергските процеси, имало е обмисляне на това в какво нацистките родителите са сбъркали. Това в бившите комунистически държави го няма - никой не осъди комунизма. И никой не накара следващото поколение да бъде образовано за това каква наистина е била комунистическата система.



Автор: БАЗП  Източник: dnevnik.bg

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 3507

Партньори