Начало

Новини

В очакване на скрининговото тестване


Дата: 2020-04-07 18:49


 След като се запознахме с презентацията на д-р Румен Хичев, който ръководи едно от звената в антикризисното реагиране на пандемията на Министерството на здравето на САЩ, обръщаме внимание на важни моменти и изводи от нея:

"Смятам, че да се идентифицира проблемът едва в момента, в който пациентът прекрачи прага на болницата или лекарския кабинет с оплаквания, това означава винаги да вървим след вируса, докато не знаем къде са тези асимптомни носители“, допълва лекарят.

Д-р Хичев смята, че трябва да се пристъпи бързо към скрининговото тестване, което да даде по-добра картина на размера на епидемията – като в Съединените щати, така и в България.

В момента у нас, могат да се правят максимум 800, пряко сили 1000 RT-PCR теста. Те вършат работа за лечение и диагностика, но нямат отношение към управлението на социалните измерения на пандемията, нито помагат за оптимизиране на реакцията. За това именно са тези бързи и масови тестове, които се фокусират върху детекцията на имуноглобулините G и M.

Д-р Хичев изрично подчерта - използването и оценката им въз основа на критерии като надеждност е погрешно, защото тяхната работа изобщо не е да се противопоставят на потвърдителните тестове. Те трябва да бъдат чувствителни, тоест да уловят тенденции и процеси, а на дават окончателно знание за състоянието на отделния тестиран човек.

От изнесеното стана ясно, че колкото по-бързо и по-масово започнат да се правят тези тестове, както в различните социални и рискови групи, по цялата територия на страната, толкова ще се увеличи вероятността от прицелни и успешни действията срещу невидимия враг. Доктор Хичев обърна внимание, че сме в надпревара във вируса, защото той може да мутира, докато ние търсим противодействие.

Изясни и двата щама S и L, като изследванията продължават.

В статистическите модели дори извадки от 2-3 процента от групите, които могат да бъдат засегнати от вируса, вършат работа, ако са направени по методика, която да включва различни профил на рискови групи и райони, ако са част от непрекъснат и повтарящ се процес на сканиране и водят към заветната цел да бъдат изследвани 70 процента от населението, т.е. малко под 5 милиона души (което според д-р Хичев би дало пълен контрол над заразата). Обръщам внимание за разликата между социологическите проучвания, които дават представа за процеси в обществото само въз основа на извадка от 1000 души, и много по-сложните епидемиологични процеси, които изискват сканиране в много по-големи мащаби.

Да преценим. У нас има примерно 100 клинични лаборатории, те могат да правят между 20 и 30 хиляди бързи теста. Тук изхождаме от презумцията, че бързите тестове се правят предимно в клинични лаборатории. Но ако включим към тях и личните лекари и другите "спящи" ресурси, включително мобилни и временни центрове, нещата могат да придобият съвършено различен характер и в рамките на по-малко от месец да се придвижим към състояние, което ще ни позволи да живеем относително нормално, като се освободим от плена на заразата, като таргетираме с щадяща карантина рисковите групи и позволим на обществото да излезе от ступора, който ни обрича на катастрофа.

Автор: БАЗП  Източник: "24 часа", dnevnik.bg

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 3415

Партньори