Начало

Новини

Здравнонеосигурените от 2010 г. не намаляват!


Дата: 2019-03-05 16:10


 През последните 2 години единствен депутат се интересува от броя на здравнонеосигурените лица, това е г-н Лало Кирилов от „БСП за България“, който задава актуален въпрос до  Министъра на финансите.

През 2018 г. недеклариране и невнасяне на здравни вноски от задължените лица в България са 719 000 лица, като е направена разбивка, че от тази група безработните лица са 233 000, чуждестранни лица придобили българско гражданство – бежанци – 10 000 лица, лица завършили средно образование до записване във висше учебно заведение – 6000 лица, самоосигуряващи се лица, които все още не са погасили вноски – 57 000, лица които не са декларирали и не са заплатили здравни вноски – 22 000, и други здравнонеосигурени лица, които са 393 000.

В справката от тази година, в питане от м.Февруари 2019 г. от същия депутат, Министър Горанов дава справка от 2010 г. до 2017 г., като оценката на здравнонеосигурените за 2018 г. още не била приключила. Друг депутат не проявява интерес към броя на здравнонеосигурените лица.

Ако сравним по години броя на здравнонеосигурените в последните 2 години, те са приблизително колкото са били през 2010 година – 711 000 лица.

Въпросът е, как от 2008 г. досега постепенно се е вдигал прага (брой на месеци с които може да се възстановят здравни права), тогава това е ставало със заплащане за 12 месеца назад. В периода около 2010 г. възстановяването на здравни права става със заплащането за 3-годишен период назад, което не стимулира възстановяването на здравноосигурителни права и през 2013 г. броя на неосигурените става 839 000 лица.

Когато през 2015 г. под заплахата, ако не си възстановиш правата от следващата година ще трябва да заплатиш за 60 месеца (който режим и досега е такъв), е имало краткосрочен ефект и неосигурените са били 645 000 лица. Но от тогава досега, здравнонеосигурените са си над 700 хил.

Каква е причината за да не намалява броя на здравнонеосигурените лица от 2010 година насам?

1. Тогава министъра на финансите Дянков незаконосъобразно „отне“ 1млрд.400мил. лв., събрани от здравноосигурителни плащания и ги „употреби“ неизвестно за какво и досега, като няколко пъти е питано в Комисията по здравеопазване, в Народното събрание – официален отговор няма.

2. Какъв ще е стимула на неосигурените да се „върнат“ в системата, след като и на здравоосигурените има искане къде официално или полуофициално да плащат или доплащат за консумативи, лекарства, избор на екип, допълнителни услуги. Безспорно и доказано е, че в ЕС българския пациент доплаща най-много от джоба си и осигурява приблизително около 50% от общия бюджет на здравната система.

3. Не се предлага качество на медицинската помощ, заради което си заслужава да се осигуряваш и хората сами да се върнат в системата без принуда.

4. От 2015 г. до който период държавата плащаше едва 50% от здравните вноски на 9 категории лица (виж карето по-долу) от републиканския бюджет, от тогава се прие правилото, че с всяка година към тези 50% се прибавят 5% и така в следващите 10 години държавата най-сетне ще си плаща задълженията. След като държавата дава „лош пример“ и не си плаща задълженията, как да очакваме, че 700хил. ще си плащат?

Не стигат парите в НЗОК, защото е нарушена структурата на плащанията на НЗОК. Така например, за болничната помощ се отделят 49.1% от парите на касата, а при ЕС се заделят 25-26%. При лекарствата разходите на публичния ресурс са 29%, а в ЕС – 13-18%. Така за болници и лекарства се дават 80% от парите на НЗОК.

Средната вноска на бизнеса е 80 лв. на човек, а държавата внася за пенсионер – 22 лв., а за ученик – 19 лв., при това разходите на НЗОК са по-големи за пенсионери и деца, което следва да се преразгледа.

Как се лекуват здравнонеосигурените лица?

1.Ако си възстановят здравноосигурителните си права.

2. Като си заплатят лечението, която е в пъти по-малка от задължението за възстановяване на здравноосигурителни права за 60 месеца.

Факт е, че не по-малко от 40% от здравнонеосигурените лица „се лекуват“ през спешните отделения, като голяма част от тях се и хоспитализират, което причинява на всички лечебни заведения допълнителни разходи, които в общински болници като в София се заплащат от Общината.

Министерството на труда и социалната политика също има възможност да заплати и то много бързо, в рамките на 3-4 дни за здравнонеосигурени пациенти, но много малко болници си търсят от там парите. Като добър пример за търсене от социалните служби средства за социално слаби пациенти е „Пирогов“, който е разработил и внедрил система, особено в случаите на ПТП, когато са необходими средства за импланти.

Според национално представително проучване на „Алфа Рисърч“ настоящия здравноосигурителен модел осигурява добро качество на лечение само за 11% от допитаните, а за 75% не осигурява, а 14% - без мнение.

Само за 13% осигурява равен достъп до качествено здравеопазване и за 76% - не осигурява, отново 12% без мнение.

Само за 19% се счита, че се осигуряват достойни доходи за медицинските специалисти, 62% - не, и 19% - без мнение.

И само за 21% - отговора е „да“, че този модел е солидарен.

В България е налице най-ниската продължителност на живота – 74.4 години, в ЕС е 80.6.

80% от смъртните случаи са от сърдечно-съдови и онкологични заболявания, като голям дял от смъртността са фините прахови частици 2,5 микрона, които у нас въпреки изискванията на ЕС все още не се измерват не само в София, където се измерват тези до 10 микрона, които не са толкова опасни за здравето, но и за цялата страна.

ФПЧ 2,5 причиняват смъртта на 14 000 души българи всяка година, според СЗО, което е 20 пъти повече от броя на загиналите всяка година при ПТП.

Липсва качествен анализ за причините, освен изтъкнатите от мен, за броя на здравнонеосигурените лица, както и конкретни политики за справяне с този проблем. Все още сме във фазата на скромни данни, достъпни за гражданите по тази тема, както и предимно констатации от Министерство на финансите. Към здравнонеосигурените граждани обаче следва да има промяна и конкретни подходи за рязко намаляване техния брой, защото са равноправни граждани на РБългария и са пациенти от раждане до смъртта, когато се нуждаят от медицинска помощ.

Според нас е по-добре тези над 700 хиляди здравнонеосигурени лица да са в „системата“ за профилактика и лечение, отколкото съществуващото в момента положение. Така ще има реален солидарен здравноосигурителен модел, т.е. всички се осигуряват, но ползват тези, които имат нужда.

 

Да припомним, за сметка на републиканския бюджет се осигуряват:

- пенсионерите; 

- лицата до 18 години и след тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование - в сила от 01.01.2003 г. (до тази дата децата се осигуряват от техните настойници);

- студентите редовно обучение във висши училища - до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;

 - чуждестранните студенти - редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;

- социално слабите с право на социално подпомагане, или настанени в домове за социални грижи;

- задържаните под стража или лишените от свобода; 

- лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или с право на убежище;

- ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на МВР и държавните служители; 

- родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90%, които постоянно се нуждаят от чужда помощ;

- съпрузите на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии - за периода на мисията, а за лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - за периода на получаване на обезщетението.

 

 


Автор: "БАЗП"  Източник: "БАЗП"

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 3033

Партньори