Начало

Нова застраховка “здраве”, за да не доплаща пациентът


Дата: 2018-09-27 18:11


 2 млрд. лева допълнително дават българите на година при 4,7 млрд. финансиране от касата и МЗ.

Така разходите за здраве вече възлизат общо на 8,4% от БВП.

Само 6% от пациентите съгласни за вдигане на вноската.

Задължителна застраховка “здраве”, която да премахне нерегламентираните плащания на пациентите, да подобри достъпа и качеството на медицинската помощ не само в болници, но и в извънболничната помощ и повисоко ниво на контрол. Тази идея на здравния министър Кирил Ананиев получи по-голяма подкрепа от пациенти, лекари и съсловни организации.

На кръгла маса в сряда той представи подробно своите два варианта за нов здравноосигурителен модел - или премахване на монопола на НЗОК чрез включване в системата на повече частни застрахователи, или запазване на монопола, но въвеждане на задължителна здравна застраховка за пациентите.

Вторият вариант получи принципната подкрепа на по-голяма част от участващите в дебата. Към него обаче те също имат резерви. Общото мнение - нужна е още много работа по него, освен това трябва и промяна в системата. В противен случай само ще се влеят повече пари, без да има резултат.

Над 2 млрд. лв. доплащат българските пациенти за своето лечение, като така дофинансират здравната система. Това показват резултати от национално проучване на “Алфа рисърч”, проведено сред 1117 души от страната, в периода от 23 юли до 3 август. Те бяха представени по време на дебата.

Над половината българи искат промяна в системата и вярват, че има модел, който може да удовлетвори както пациенти, така и лекари, сочат данните. Но едва 6% са съгласни здравната вноска да бъде вдигната.

В същото време 81% са склонни да приемат допълнителни фондове, участие на пациентите при заплащане от НЗОК, както и втора здравна застраховка, но при гарантирано премахване на доплащането.

Според изследването е скъсана връзката между резултат, достъп, икономически стимули и солидарност. Това според анкетираните са и най-големите проблеми на сегашната система - липса на добро качество на здравеопазването и равен достъп до такова, както и че няма стимули, които да карат хората да се осигуряват върху реалните си доходи.

Наред с това смятат, че здравната система не осигурява достойно заплащане на лекари, сестри и въобще на медицинските специалисти, и - не на последно място - не усещат сегашната система да е солидарна.

Сред първите страни в ЕС сме по брой хоспитализации. На фона на тази статистика сме едва на предпоследно място по средна продължителност на живот - 74,7 години у нас спрямо 80,6 г. за Европа.

А водещите причини за смъртност в България са същите като тези в ЕС - сърдечносъдови и онкозаболявания. Нарастване на публичните средства за здравеопазване без постигане на желаните медицински резултати и удовлетвореност на пациентите очерта като недостатъци на сегашната система и самият Ананиев. Според министъра сега тя стимулира увеличаване на броя на хоспитализациите и нарастване на разходите за болнично лечение, за допълнителни екстри, лекарства, медицински изделия, разкриване на нови дейности без конкретно и дългосрочно планиране.

Ананиев обърна специално внимание на непрестанно нарастващите разходи и назова стряскащите числа -

от 810 млн. лв. (3,1% от БВП) през 1998 г. през миналата година цифрите са скочили до 4,3 млрд. лв.,или 4,6% от БВП.

Става въпрос обаче за публичните разходи. Заедно с доплащането от пациентите процентът от БВП скача на 8,4. Затова сред основните цели на новия здравноосигурителен модел са да подобри ефективността на използване на средствата и да намали размера на доплащанията. Да увеличи контрола и да оптимизира структурата и разпределението на болничните ресурси, да преодолее териториалните дисбаланси в системата и да подобри удовлетвореността на пациентите.

“Би било глупаво, влизайки в дискусия за реформа в здравноосигурителния модел, да не мислим за 10 и дори 20 години напред. Промените не трябва да са на база на сегашната картина. Няма как, коментирайки бъдещето на системата, да не съобразим всичко с увеличаващата се средна продължителност на живот. Трябва да имаме концептуално решение, а не принципно - човек по човек”, каза вицепремиерът Томислав Дончев.

Според него до универсален консенсус няма как да се стигне, но на първо и основно място при вземането на решение за реформа трябва да се вземе предвид гласът на ползвателите - пациенти и лекари.

“Много рядко имаме колективен консенсус, че нещо не е наред. Всички са колективно недоволни. От една страна, говорим, че не стигат ресурси, от друга, виждаме пилеене на ресурси. От една страна говорим за труден достъп и в същото време за свръххоспитализации. Аз твърдя, че имаме странни очаквания към системата”, обобщи вицепремиерът.

“Има много елементи, които не са ясни в това, което се предлага до момента. Липсват гаранции, че срещу една допълнителна здравна застраховка ще получим нещо допълнително като здравна услуга. И второ - как ще се гарантира, че никой няма да ни кара да доплащаме отново това, което в момента доплащаме”, коментира председателят на Национална пациентска организация Станимир Хасърджиев. Според него всички тези моменти трябва да бъдат изчистени първо на експертно ниво в най-малки детайли и едва тогава с ясни аргументи да се проведе обществена дискусия в каква посока ще се върви.

Според председателя на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров пък има много полесен начин да се съберат допълнителни средства за системата. “МЗ да изиска първо да се реши проблемът с над 700 000 здравно неосигурени Да започнат да се изплащат в пълен размер и осигуровките за деца и пенсионери. Тези на държавните служители, които плаща държавата сега, да си ги поемат сами. И всички постъпления ще са над 1 млрд. лева годишно”, обясни той.

До края на следващата седмица екипът на министър Ананиев ще изпрати покани до всички заинтересовани страни за сформиране на работни групи, които да обсъдят идеите и предложения, представени на кръглата маса вчера.

“Ще водим този разговор колкото време е необходимо. Ако дебатът продължи до ноември, ще можем до април да приключим със законодателните промени - това са около 6-7 закони и кодекси. След това, ако се приеме този модел, ще започне избирането на застрахователните дружества, които ще трябва да отговорят и на други изисквания, за да могат да извършват тази дейност”, обясни Ананиев.

Идеята на МЗ е новият модел да влезе в сила от 1 януари 2020 г., но е важно да се постигне консенсус.

“Ние искаме най-доброто и не бих казал, че ще е проблем, ако закъснеем малко или свършим по-рано”, завърши Ананиев.

Застрахователи: Проблемите няма да се решат с включването ни в системата.

“До момента ние не знаем какво точно ще покриваме с тези 12 лева задължителна застраховка. Вчера ни се говореше в министерството, че ще се занимаваме само с болничната помощ, днес от презентацията разбираме, че ще се занимаваме и с извънболнична помощ, и с лекарствата, и с денталната помощ.” Така коментира Мими Виткова, член на Асоциацията на българските застрахователи, представените от министъра варианти за нов здравноосигурителен модел. Според нея от изложените варианти добър няма. Правел се погрешният извод, че включването на застрахователите ще реши всички проблеми, особено финансовите. Според Виткова трябва да се промени свръхконцентрацията на лечебни заведения в големите градове, да се изясни защо няма фалирали частни болници, да се отговори на въпроса дали има европейска държава, която да се е лишила от общинско здравеопазване, и др.

“Държавата днес на практика призна, че контролът върху дейността на системата е неефективен. Двата варианта коментират преди всичко приходната част в здравеопазването, но категорични мерки, които държавата трябва да предприеме, не виждаме”, каза още Виткова. Според нея с тези идеи се върви към подмяна на общественото здравеопазване с частно.

“Не можем да искаме от частния сектор да покрие конституционните ангажименти на държавата към здравето на българските граждани”, заяви тя. Но се поставя началото на дискусия, която трябва да разреши много сериозни проблеми, допълни Виткова. Между какво избираме? Плюсове и минуси на двата модела 1. Вноската не се пипа, но няма как да се спре течът 2. 12 лв. застраховка плюс малко доплащане, но ще се поемат и най-скъпите операции Кои са предимствата и недостатъците на двата варианта за нов модел здравеопазване у нас?

Министър Кирил Ананиев представи подробностите за първи път вчера. Първият вариант въвежда конкуренция между НЗОК и застрахователните дружества, без да вдига сегашната здравна вноска от 8%. Превеждането на вноските ще става чрез НАП и ще се случва на месечна база. Застрахователите ще са задължени да сключват договор с всеки желаещ пациент, което ще избегне възможността за селектиране, както и ще засили конкуренцията между тях, защото ще се стремят да предлагат различни здравни пакети с допълнителни услуги. 

За сигурността на пациентите ще бъде създаден гаранционен фонд, средствата от който ще защитават пациентите при евентуален фалит на застрахователя.

“Предимствата на този модел са създаването на конкуренция на НЗОК, запазване на социалноразпределителните механизми и осигуряване на равенство във финансирането. Недостатъците му пък са в запазване на нерегламентираните плащания, отсъствие на възможности за финансиране на нови дейности и политики освен със средствата, реализирани в резултат на подобряване контрола в системата. Пациентите отново няма да знаят за какво отиват средствата им”, обясни Ананиев.

При втория вариант основен осигурител ще бъде НЗОК, а пациентът ще участва с доплащане, което ще се осъществява чрез задължителна здравна застраховка от 12 лв., както и ще доплаща 10% или 15% от стойността на болничното лечение, за което ще се определи т. нар. гранична линия. Това означава, че всяка година ще се определя обща сума, до която НЗОК и пациентът ще си делят плащането на разходите в съотношение 85% (или 90%) от каса и съответно 15% (или 10%) от пациента.

Процентите ще са обект на допълнително обсъждане. За момента се предвижда тази гранична линия да е 700 лв. Всичко над нея ще се поема от застрахователен пул и от задължителната здравна застрховка, като пациентът няма да доплаща нищо.

Задължителната застраховка за пенсионерите, децата и социално слабите се поема от държавата, а държавните служители ще си плащат сами. За всички медицински дейности, лекарствата и изделията държавата, съсловните организации и застрахователите ще договарят национални цени, предвижда още този вариант. Ако болниците или фирмите си сложат други, разликата остава за пациента или доброволната му застраховка, ако има такава. Всичко в рамките на националните цени пък се покрива от касата и задължителното застраховане.

Всеки застраховател ще може да предлага на пациентите и пакети за допълнителна доброволна застраховка, която да може да покрива и разходите в тези 10 или 15%.

Сред предимствата на втория модел са лична ангажираност на гражданите, по-високо ниво на контрол за намаляване на фиктивните и регламентираните плащания, осигуряване на повече средства, качествена и достъпна медицинска помощ при ясни правила.

Сред недостатъците пък са фрагментиране и мултиплициране на административните разходи поради въвеждането на повече “платци” в системата, както и необходимост от решаване на спорни моменти при реализиране на съвместни плащания между НЗОК и застрахователи - плаща се от касата и после арбитраж решава дали да се удържи цялостно сумата от лечебното заведение. 

Автор: "БАЗП"  Източник: в."24 часа"

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 2226

Партньори