Начало

Мнения и анализи

Тезата, че здравеопазването в България е безплатно, е абсолютна лъжа


Дата: 2018-04-20 11:13


 - Проф. Петров, работите в една от петте болници, в които се извършват високотехнологични операции с поставяне на импланти. Предвижда се да бъде намалено с до 20% реимбурсирането от касата на техните цени. Означава ли това, че пациентът трябва да доплаща разликата?

- Надявам се в повечето случаи да не се налага. Мисля, че има достатъчно голям марж в цените и те могат да бъдат намалени от самите фирми доставчици. Според мен намалението може да се осъществи за изделията, чиято реимбурсация ще бъде намалена в рамките на 10%. Тези обаче, които бъдат намалени около 20-24 на сто, най-вероятно няма да могат да бъдат компенсирани от фирмите и пациентите ще трябва да плащат. От M3 обаче категорично се позовават на текст в Националния рамков договор, според който болниците нямат право да искат доплащане, като при нарушение НЗОК ще разваля договорите си с тях.

- Как в такъв случай ще работят болниците?

- Това значи, че трябва да се развалят договорите с всички болници в България. Няма лечебно заведение в страната, където на пациента да не се налага да доплаща. Причината е, че в огромна част от случаите имплантите не са покрити от касата. И това трябва да бъде казано в прав и директен текст на всички хора, защото дори и ние като пациенти ни се налага да доплащаме за импланти - било то за стави, за лещи, за центрове, за каквото и да било. Сега проблемът се заражда със сърдечносъдовите импланти, но няма да се ограничи дотам.

Така е от много години и тезата, че здравеопазването в България е безплатно, е абсолютна лъжа, която се тиражира вече години наред. По данни на Евростат българинът доплаща най-много за здраве в Европа (бел.р., 67%).

- Къде са пробойните в здравноосигурителната система, за да се налага това?

- Цифрата вероятно ще е 100%, защото няма българин, който да не се е докоснал до здравната система и да не му се налага да доплаща за нещо.

Реалността е такава, че здравната осигуровка в България е най-ниска, като същевременно е най-ниско финансирането и на болничната, дори на извънболничната помощ. И тъй като ние, лекарите, работим същата медицина като другите европейски страни, получаваме всички материали, консумативи и т.н. на същите цени, на каквито ги получават болниците в Германия, Белгия и Франция например.

Тъй като там тези материали и консумативи са покрити от едни изключително богати здравноосигурителни фондове, в които се събират много по-високи здравни вноски от населението, отколкото тук. В рационалните системи това се доплаща чрез допълнителни здравни осигуровки, а в България се доплаща, за съжаление, директно от джоба.

Това не е правилно, не е справедливо, и всъщност по този начин са най-ощетени най-социално слабите. Тоест, тези, които имат достатъчно много пари, могат да си позволят доплащане в големи размери, а тези, които са социално слаби, не могат да си го позволят и за тях прогнозата е лоша.

По този начин солидарният модел, който трябва да осигурява медицинските услуги на гражданите си, се счупва и не успява да го направи.

- Как може да се поправи този модел?

- За да се възстанови, трябва да се въведе основен социален стълб като здравеопазна финансова институция, както и да се въведе допълнително здравно осигуряване. Така би била възстановена справедливостта, от една страна, а от друга, би извадило парите за доплащане на светло. И сега има здравноосигурителни фондове, които бяха принудени да станат застрахователноосигурителни, но интересът към тях е нищожно малък.

- На какво се дължи това?

- Продължава да съществува илюзията, че здравеопазването е безплатно. Това е лъжа. Освен това, здравноосигурителните фондове за съжаление бяха закрити. Тоест като законова база в момента не е позволено на здравноосигурителни фондове да попълват реимбурсирането на лечението в България. Те бяха пререгистрирани като застрахователи.

- На практика какво поемат те сега?

- По-скоро нищо. Най-вероятно имат по-малко от 1% на година от хора, които имат някакви покрития като право на застраховане, но не става въпрос за типично здравно осигуряване. Тоест в страната трябва да съществува хибридна система, при която да имаме допълнително здравно осигуряване. Например във Франция то е задължително и е в рамките на 30 на сто, като 70% покрива държавата. Там на всеки отделен индивид не просто му е позволено, а е задължен да се осигури допълнително, като неговият работодател е задължен да поеме половината от сумата.

- Но как това може да се случи в една твърде бедна здравноосигурителна система и население със скромни доходи?

- Именно в защита на населението това трябва да бъде направено. Това може да бъде осъществено като допълнителен здравен пакет. Тези 30 или 20 процента за социално слабите могат да бъдат поети от нарочен държавен фонд, създаден точно за тази категория хора. Всеизвестно е, че клиничните пътеки са алгоритъм за качество, но не и за финансиране.

- Диагностично свързаните групи (по тях се плаща за лечението и на съпътстващите заболявалия, не само на основното) ще решат ли проблема с финансирането на болничната система, като цяло?

- По-скоро да, ще го решат. В момента, за съжаление,  във всички болници много често пациентът на книга се разболява от това, от което болницата има нужда, за да остойности неговото цялостно лечение.

В нашата болница пациентите се лекуват по най-високите европейски и световни стандарти. За съжаление обаче здравната администрация много често е принудена да отчита пациента по някаква клинична пътека или някое заболяване, което може да остойности неговото лечение, за да не е болницата на загуба. Това води до изкривяване както на отчитането, така и на статистиката.

- Проектът за национална здравна карта, който беше обнародван за обществено обсъждане само преди ден, залага във всички региони в доболничната помощ да има специалисти от всички клонове на медицината. Възможно ли е това предвид дефицита на лекари като цяло в страната?

- Всъщност България е една от страните в Европа с най-много лекари на глава от населението, но и най-много болни. Така че дефицит на лекари няма. Но вече имаме дефицит на медицински сестри, които благодарение на това, че сме член на Европейския съюз и движението на работна ръка е свободно, в последно време те буквално изтичат навън. Колкото до лекарите те отиват предимно на специализация, има и доста, които вече се връщат.

- Проектът на Националната здравна карта предвижда НЗОК да сключва договори с лечебните заведения за 5890 легла по-малко, отколкото досега. Има ли действително излишни болнични легла към момента?

- Има излишни болнични заведения. Ограничението на легла е пълен абсурд, както и лимитите. Има болнични заведения, които са празни от съдържание. В тях персоналът е повече от болните. Ясно е, че лекарите там не могат да поддържат ниво и да продължават професионалната си квалификация.

Трябва да бъде въведен рационален модел, както в много други малки страни като Дания, Холандия, Словения, в които има много по-малък брой болнични заведения, но са с по-голям обем дейности. Така работещите в тях могат да поддържат високо професионално ниво. С един нормален медицински транспорт всички пациенти са правилно и на ниво обслужени.

Автор: "БАЗП"  Източник: monitor.bg

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 2770

Партньори