Начало

Мнения и анализи

По-страшното е, че бързо остаряваме, а не че намаляваме


Дата: 2018-03-30 17:26


 - Г-жо Черкезова, наистина ли изчезването на българите вече е необратим процес? Откога започна тази тенденция?

- Не ми се иска да говорим за изчезване на българите. Да, процесите са негативни, но бих искала да припомня, че в предишните 25 г. процесът на намаляване на броя на населението не е бил по-слабо интензивен. В следващите 25 ще имаме друго сериозно намаление на населението. Това не е равно на изчезване, не бива да разсъждаваме апокалиптично. Сегашното намаление на населението обаче се дължи на процеси, които са различни от характерните за предходния 25-годишен период. И тогава, и сега имаме отрицателен естествен прираст и надвишаване на броя на емигрантите над имигрантите. През предходния период голяма част от намалението на населението се е дължала на емиграцията.

В следващия период се очаква да има затихване на този процес. Такива са заложените хипотези в Евростат. Поради набраната инерция от предишния период, свързана с раждаемост, смъртност, със структурата на населението в посока на нейното остаряване, намаляване на броя на жените във фертилна възраст, всичко това води до очаквана тенденция, в която населението ще продължи да намалява. Затова казваме, че има инерция. Дори да имаме увеличаване на раждаемостта или слабо покачване на тоталния коефициент на плодовитост (броя на децата, които ще се паднат на една жена през нейния фертилен период от 15 до 49 г.), пак ще намаляваме.

Не може да достигнем необходимия минимум на възпроизводство от 2,1 деца

Броят на жените между 15 и 49 г. намалява. Затова, дори да имаме увеличаване на тоталния коефициент на плодовитост, общият брой на ражданията ще намалява. Затова естественият прираст също ще продължи да намалява, т.е. ще достигне -8,8 промила според проекциите на ООН и -7 промила по проекциите на Евростат.

- Какво означава това, че през 2040 г. населението в България ще е под 6 млн. души?

- По-притеснителното от броя на населението е каква е неговата структура и каква ще бъде тя в бъдеще. Ако сега смятаме, че населението е остаряло, то в бъдеще ще е много остаряло. Делът на хората над 65 г. ще е значителен. Какво означава това обаче за нашите системи и за нашето общество?

От една страна, имаме допълнителни негативни демографски последици, които оказват влияние върху понижаването на раждаемостта и върху поддържането на високи коефициенти на смъртност. Остаряването на населението и промяната в структурата сега водят до допълнително остаряване в бъдеще, до поддържане на високи коефициенти на смъртност въпреки подобренията в тях, водят и до намаляване на раждаемостта. Това са демографските последици. Следващият вид последици са свързани с развитието на социалните, икономическите и социално-осигурителните системи като пенсионната и здравната. Пенсионната система ще изпитва все по-голям натиск от увеличаващия се брой хора, които са в напреднала възраст и които трябва да получават пенсия, и намаляващия брой на осигурените и на такива, които внасят осигуровки. Броят на хората в трудоспособна възраст намалява. Намалява и работната сила. Намаляват заетите, намаляват тези, които произвеждат в икономиката.

След 2037 г. пенсионната система може да не е стабилна - няма да има достатъчно пари. Когато говорим за прогнози, разбира се, има висока степен на вероятност, не казваме с абсолютна точност какво ще стане след 25 г.

- Какво е разпределението на заетите в икономиката?

- Ако около 50% от населението на 15 и повече години в момента е заето в икономиката, то през 2040 г. поради остаряването заетите ще са 43% при запазване на сегашните коефициенти на заетост по възраст. Ако имаме политики, които да ги увеличат, може да постигнем позитивен резултат. Икономическата активност се очаква да падне с 3,2-процентни пункта при мъжете и с 3,4-процентни пункта при жените. Ще се натовари и здравната система, защото хората над 65 г. ще станат 28% през 2040-а, в момента те са 20%. Населението на 80 и повече години в момента е 4,6%, през 2040 г. ще е 8,6%. Правителството трябва да положи сериозни усилия за стабилизирането на редица системи и това трябва да стане до 2030-2035 г. Предизвикателствата са свързани повече с промяна в структурата на населението по възраст, отколкото с намаляването на населението. Бизнесът има нужда от качествена работна сила, това също е предизвикателство в контекста на остаряването.

- На колко пенсионери се пада по един работещ?

- През 2018 г. има 76 пенсионери на 100 осигурени. През 2040-а ще са 78 на 100 осигурени.

- Какво е общото между държави като Литва, Латвия, Румъния, в които също има трайна тенденция за намаляване на населението?

- Имаме сходни модели на демографско развитие. Имаме сходна сериозна външна емиграция. Имаме ниски равнища на раждаемост. Всички сме от бившия източен блок. Сходни сме по отношение на икономическото развитие.

- Има ли държави с обратна тенденция?

- Да, но те не са в Европа. Масово в глобален план страните се разделят на развиващи се и развити. Може би ще ви изненада това, че ние се водим в развитите. Нашият модел на отрицателен естествен прираст е характерен за развитите страни. Това са страни, в които се наблюдават предпоставки, които благоприятстват намаляването на раждаемостта и удължаването на очакваната продължителност на живота. В България се очаква продължителността на живота в следващите 25 г. да расте. Това ще се дължи основно на намаляване на смъртността след 65 г. до 93 г. Във всички страни почти без изключение населението остарява.

- Колко българи са напуснали родината през последните години?

- През 2016 г. броят на българските емигранти в ЕС е над 650 000, което е сериозно число. През 2007-2016 г. страната са напуснали 186 394 души. От тях малко над половината са жени. През същия период в страната са се заселили 120 000 души по данни на НСИ. Заселени от страни извън ЕС през периода 2012-2016 г. са 56 682, 9946 са от ЕС.

- Кои са най-предпочитаните дестинации на българските емигранти?

- Испания, Гърция, САЩ, Италия, Великобритания, Турция, Германия и Белгия.

- В кои градове на страната смъртността е най-висока?

- Най-висок е коефициентът на смъртност във Видин - 23,1 промила. Средно за страната е 15,1 промила.

 

Автор: "БАЗП"  Източник: "24 часа"

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 2519

Партньори