Начало

Новини

Плащането на ръка за здраве


Дата: 2018-03-12 11:21


 Поредният екип на здравното министерство, сега подсилен от финансови експерти, за пореден път опитва да реши някои от системните проблеми на сектора у нас.

Ще се промени ли моделът на здравното осигуряване? 

В последния доклад на ЕК от 2017 г. в частта за здравеопазване - сравнението между 28-те членки на Евросъюза сочи, че българите плащат лично 46% от всички разходи за здравни услуги. Това е твърде много, а пред нас е само Кипър с 53%. В повечето страни в ЕС средният дял лични плащания е около 20%. В Полша например е 27%, в Швейцария -34%.

Оттук следват изводи като неравнопоставеност на населението у нас в достъпа до здравеопазване, висок дял на хората , които не се лекуват, не си купуват изписаните лекарства, нямат шанс за зъболекар и т.н. Профилактиката е почти забравено понятие, публичните пари за здраве хем са малко - по 504 евро на човек годишно у нас при 3973 евро в Германия и 3582 във франция , хем се хвърлят за лечение на заболяванията и най-вече за лекарства и медицински изделия.

По този показател България е първенец в ЕС с близо 43%. Във Великобритания, Финландия, Швеция, Дания за лекарства и консумативи отиват само 15% от общите разходи за здравеопазване.

„Реформата на Ананиев" трябва да предложи решения за промени в тези негативни тенденции, но без да вдига здравната осигуровка. По неговите думи, от 1999 г. тя е 8%, една от най-ниските в Европа и вече е остро недостатъчна спрямо модерната медицина, която искаме и вече имаме в някои направления. Здравният министър обещава да „впрегне" нерегламентираните плащания - въпросните 46% от общите здравни разходи.

Вече се водят разговори с експерти за включване на частните застрахователни дружества в осигурителния модел. В момента чрез тях се харчат само 0,3% от 46-те процента лични разходи за здраве у нас, останалото е в брой от пациента.

 Въпреки това по-големите компании традиционно предлагат такава застраховка на служителите си, а напоследък и все повече граждани проучват и сключват такива застраховки за себе си и семействата си, включително и в международни компании с цел лечение в чужбина при нужда. Всеки може да избере подходящия пакет за себе си - може и за 200 лв., може и за 700 лв. и повече на година. Покриват изписаните лекарства, даже и хомеопатия и хранителни добавки, както и болнично и извънболнично лечение до определени граници.

C други думи, регламентиране на доплащането, в което участваме всички. Тези 46% лични плащания за здраве не са точно пари под масата, както се внушава от управляващите в последните години, а са реалността зад лъжата „здравната каса плаща всичко". Тя, първо, не покрива истинските разходи за повечето медицински дейности, а плаща по определени преди няколко години касови цени. Разминаването е от порядъка на 30%, а стига и до 50%.

Вследствие на това държавните болници трупат дългове, а частните представят сметка за „доплащане" за всяка медицинска дейност, нищо, че е по НЗОК.

Второ, пациентът плаща лично всички медицински изделия и консумативи - основно в ортопедията, коремната, съдовата и сърдечната хирургия, както и за по-модерните методи. Здравната каса плаща дейността операция, но не и по-сложните медицински изделия и консумативи. Пациентът ги дава на касата на болницата, не под масата. Така плаща и серия „изпуснати" дейности като продължително лечение (долекуване), рехабилитация,хоспис, палиативни грижи и т.н.

Опити за реформа на осигурителния модел като сегашния се правят от управляващите от 2006 г. насам. Почти всеки министър на здравеопазването обявява, че се готви въвеждане на допълнително осигуряване в различни варианти - задължително, доброволно, с 2% . върху здравната вноска или 2% отчисление от сегашната за втори стълб.

До момента не само нищо работещо няма, а вече 12 г. никой не е отговорил на основните въпроси - колко реално струва здравеопазването у нас, какъв е делът на целесъобразните и на „излишните" дейности, каква е цената на всяка операция, терапия,процедура, на болничния престой, какво означава „неефективност".

Крием се и от въпроса колко струва трудът на лекаря, медсестрата, лаборанта. Тези детайли са част от понятието „остойностяване" на медицинските дейности, което се оказа едно от най-сложните неща у нас. По-лесно беше да се дават разрешителни на нови и нови лечебни заведения, като по закон държавните и частните са равнопоставени, но в действителност едните затъват, а другите работят „на реални цени", без тежките процедури на ЗОП и избирателно според тежестта на случаите.

Следващата тежка задача е да се определи основният пакет на НЗОК -това, което ще получаваме срещу 8% здравна вноска, и всичко извън него, което ще бъде обект на здравно застраховане или допълнително осигуряване. След това ще дойде въпросът как и докъде ще се лекуват тези 20% от населението над 65 г., за които е ясно могат ли да плащат здравна застраховка.

Също и неосигурените, между които само бременните струват над 3 млн. лв. на здравната каса годишно. Тук на здравния министър - който и да е той, ще му трябва подкрепа от цялата парламентарна конфигурация. Изисква се далновидна държавна политика и привличане на експерти, не просто палиативни мерки срещу пожари.

 Дотогава нашата задача на граждани и пациенти е да проумеем най-после, че нищо не е безплатно, особено в медицината.
Трябва и много да се информираме преди сериозни терапии, отговорността първо е лична.

 

Автор: "БАЗП"  Източник: "24 часа"

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 2221

Партньори