Начало

Новини

Как се лекуват французите?


Дата: 2017-11-30 14:09


 Из рубриката  „Отвъд границата“ на clinica.bg. Тази седмица нейн гост е д-р Борислав Бонев. Дали животът в чужбина е по-хубав, по-добре ли се грижи Франция за своите граждани, как се лекуват французите и каква е разликата с нашата здравна система разказва той в интервю, специално за clinica.bg.

- Д-р Бонев, с какво се занимавате?

- Аз съм хирург, ортопед травматолог. Живея в Тулон, град, който се намира на Френската ривиера и работя в държавна болница. Самата тя е на около 10 км от дома ми и обслужва приблизително 100 000 население. Нашето отделение е специализирано в ортогериатрия, нова и динамично развиващо се направление, в което се лекуват по-възрастните пациенти. Занимавам се и с хирургия на ръка, и на горен крайник – изключително специализирана област в ортопедията, за която трябва допълнително обучение и специализация.

- По-добра ли е здравната система във Франция отколкото в България?

- Няма място за сравнение. Всеизвестен факт е, че френската здравна система е една от най- развитите и най-хуманно ориентирани системи в световен мащаб. Франция харчи между 10 и 12% от брутния си вътрешен продукт за здраве. Тези средства, които идват от държавата, са концентрирани в една огромна държавна институция. Нейната функция е да защитава членовете на френското общество от 4 големи социални риска, на които хората могат да бъдат подложени – заболяванията, трудовите злополуки, професионалните болести и фамилии, които са в затруднено финансово положение. В съответствие с тези рискове са изградени четири финансови каси, които да управляват финансовите средства, идващи от държавата. Националната здравна каса, която финансира социалния риск „заболявания", поема около 76% от разходите за прегледи, за изследвания, за лечение и долекуване на пациентите. Приблизително 14% от разходите се плащат от допълнителното здравно осигуряване. Така годишно за здраве един французин дава от джоба си приблизително 50 евро за лечение. Ако работите във Франция, това означава, че сте задължително осигурен. Когато отидете на преглед, трябва да платите в кабинета 30 евро, например. След няколко дни обаче от здравната каса ви връщат 23 евро, от доброволния здравен фонд ви връщат 5 или 7 евро, в зависимост от вноските, които сте внасяли. Така максимумът, който остава за вас да платите би бил 2 евро.

- Какво ви е впечатлението от здравната система у нас?

- Френската осигурителна здравна система е изградена след Втората световна война, т.е. те са имали повече от 70 години да я усъвършенстват. За сравнение осигурителната система в България се развива едва в последните 10-15 години. У нас хората често плащат от джоба си и то сериозно, поради липсата на допълнително осигуряване. Доколкото знам нищо не се е променило от годините, в които аз се преместих. Българите все още трябва да плащат медицинските изделия, консумативите, изкуствените става. Докато във Франция абсолютно всичко се поема от касата и от допълнителния фонд. Когато французите се лекуват, всичко е безплатно. Но това се дължи на факта, че те цял живот внасят сериозни вноски за здраве. Във Франция здравното осигуряване е абсолютно задължително. Доброволното не, но близо 80% от хората са обхванати от тези доброволни здравни фондове. Остават около 18-20% от хора, които са безработни, с по-ниски доходи, които обаче, ако отговарят на определени критерии, получават т. нар. универсална осигуровка от държавата, която им дава възможност за определен период от време да се възползват от безплатни здравни услуги. Неосигурените пациенти са изключително рядко явление. Така болниците не се изправят пред проблема, който имаме у нас – да лекуват неосигурени пациенти за собствена сметка.

- Смятате ли, че именно неосигурените пациенти, едната, единствена национална каса или пък липсата на доброволни здравни фондове са най-големите проблеми у нас?

- Съдейки по това, което виждам тук, си мисля, че клиничните пътеки, по които се работи в България са сериозен проблем. Във Франция болниците работят по диагностично-свързани групи. Това означава, че като влезе пациент с едно заболяване, лекарите ще се погрижат и за всичките други болежки, които той има. Касата ще плати всичко, за което този човек е лекуван. Тази система е по-добра, но изисква един особено голям допълнителен финансов ресурс, който ние в България нямаме. Някои клинични пътеки у нас са абсурдни. Например един пациент, който постъпва в отделението за изкуствена става, ще донесе на френската болница между 5000 и 7000 евро. Толкова ще плати касата за неговия престой. Операцията, която ще извърша тук, ще направя абсолютно сам, с помощта на една сестра. Същата тази операция в България може да се направи само в болница, в която има 6 лекари със специалност ортопедия и травматология, а по време на процедурата задължително трябва да ми асистира още един колега. Българската болница ще получи около 1200 лева от Националната здравна каса, като в тази цена влиза и лекарският труд. Отделно от това пациентът трябва да заплати 2/3 от стойността на изкуствената става. Това е нагледен пример за абсурдно администрираната здравна система у нас, в следствие на което здравните заведения се чудят как да изпълняват всички ограничения и критерии, които им поставят. Държавата трябва да създаде условия за развитие на допълнителните здравни фондове, които съществуват, но не функционират. Националната здравноосигурителна каса може да покрива един базисен пакет от услуги, а допълнителните фондове – останалото, и да са саморегулатор на системата. По този начин може би ще отпаднат лимитите с направленията, с изследванията. Хората ще могат да избират дали да отидат първо при личния лекар или направо при специалист, както е във Франция.

- Тоест не е въпрос само на липсата на пари, но и на лошо управление, така ли?

- Не, не става въпрос само за пари. Въпросът е за структуриране на системата по нов начин. От друга страна електронизацията на здравеопазване във Франция е изключително застъпено. То помага за намаляване на разходите. Няма нужда от купища бумаги, както у нас. Тук в края на деня лекарят изпраща информацията за всички прегледани пациенти към националната здравна каса и доброволните фондове по електронен път. И до няколко дни тази каси ще реимбурсират пациента, който си е платил в кабинета на лекаря.

- Напоследък има доста случаи на насилие над лекари. Сблъсквате ли се с подобно нещо във Франция. На какво се дължи тази агресия?

- Тук тези явления са изключително редки. Разбира се, че има всякакви пациенти, които понякога са недоволни. Причината за агресията срещу лекари в България може би се дължи на факта, че дълги години работихме в условия на централизирано бюджетно здравеопазване. Тогава лекарите бяха наричани „здравни работници" и така се принизяваха стойността и същността на нашата работа. След това през годините на прехода цялото общество изпадна в безпомощност, хората не вярваха в институциите и започнаха да налагат собствения си морал. За да се променят нещата, лекарите трябва да бъдат поставени в една по-приемлива позиция в обществото. От „здравни работници" по времето на социализма се превърнахме в „търговци на здраве", които непрекъснато искаха пари от пациентите за консумативи и медицински изделия, поради факта, че националната здравна каса заплаща една част от стойността им. Всеки ортопед беше принуден да дискутира с пациентите цената на изкуствените стави, например. Това изцяло опорочи имиджа на лекарите, хората ни обвиняват за всичко. И с годините това се задълбочава.

- Бихте ли се върнали в България, за да работите?

- Две от децата ми са в България, учат и като че ли нямат намерения да емигрират. Но на този етап не мисля да се прибирам. Ако ми се наложи бих се върнал, но за момента оставам във Франция. - Много лекари, медицински сестри бягат в чужбина. На какво се дължи това? - Нямам впечатление, че лекарите масово мигрират. Може би става въпрос по-скоро за младите медици. Това се дължи най-вече на неадекватното обучение у нас. Има огромна разлика между формирането на младите лекари в България и във Франция. Дъщеря ми учи медицина в София и вече е в 6-ти курс. Тя обаче все още не знае накъде ще поеме. Както дъщеря ми, така и нейните състуденти, са добре информирани, знаят как се случват нещата по света. Техните връстници във Франция през 5-а и 6-а година от обучението си вече работят в отделения, дават дежурства, изписват лекарства, носят отговорност, получават 2000 евро заплата и са пълноправни членове на медицинските екипи. Френските студенти  много по-рано навлизат в медицината, в практиката и по-лесно избират в каква област да специализират. Специализациите в България не са уредени по най-добрия начин. Всичко става с конкурси, които обаче често се печелят от определени хора. Понякога няма достатъчно места за специализация и това кара младите медици да бягат. Те могат да избират, защото достъпът до френската, германската или пък австрийската система са лесни. Добавете финансовото стимулиране и нещата стават ясни. Лекарите от моето поколение като че ли не са настроени толкова да емигрират, но след десет години в България ще се усети сериозен недостиг на медици. Що се отнася до медицинските сестри нещата са несравними. Във Франция тази професия се заплаща много добре, медицинската сестра е уважавана.

- Разкажете ни някои интересен случай от работата си.

- Това, което ми направи силно впечатление тук е, че продължителността на живота във Франция е с поне 10 години повече, отколкото в България. Доколкото зная у нас е 74 години, а тук е над 85 години. Възрастното население във Франция е много активно. Няма място за сравнение между френския и българския пенсионер. Налага ми се често да оперирам възрастни хора. Рекордът в нашето отделение е 108-годишна жена, на която трябваше да се сложи тазобедрен пирон. Моят рекорд е 104-годишна жена, на която сложих протеза. Наскоро дойде на контролен преглед, вече е на 105 години, ходи нормално и живее пълноценно. Това е ефект от целия този социален механизъм, който позволява французите да живеят по-дълго. Храненето, спокойствието, превенцията на здравето, всичко това оказва влияние. Дори на тази възраст хората се възстановяват и живеят добре. Няма значение на колко години си. Дори на 100 ще те оперират, след това ще отидеш в болница за долекуване около 3 - 4 седмици, ще те изправят на крака, ще те рехабилитират. Когато се прибереш у дома ще те чака сестра, социален работник, който ще ти пазарува. Когато изписвам някой пациент, аз го изписвам с рецепта за медицинска сестра, която да го посещава сутрин и вечер в продължение на един месец, докато той придобие своята автономност. Механизмите за удължаване на живота работят много добре.

- Какви са новостите в ортопедията?

- Колегите в България често извършват такива сложни и специфични процедури, каквито правим и ние тук във Франция. Това се дължи на богатия опит и добрата апаратура. Например болницата, в която работих преди да замина – „Тракия" в Стара Загора, е на супер ниво. Нашата специалност се развива все повече в областта на ортогериатрията, специалност обхващаща пациентите над 75 години. Оперираме все по-възрастни хора. Иначе стремежът е всичко да стане строго специализирано. А това позволява много качествено лечение.
21

Автор: "БАЗП"  Източник: clinica.bg

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 1489

Партньори