Начало

Новини

Ракът на простатата не е присъда


Дата: 2017-11-13 11:28


 Наричат рака на простатата "тихия убиец на мъжете". Според статистиката заболяването не се среща често у нас, но открие ли се, буквално хваща "в капан" и лекари, и пациенти. Карциномът е способен да се развива безсимптомно в течение на години до момента, в който не се прояви, но тогава обикновено вече е късно. Защо е важна профилактиката,какво е типично за диагнозата и как се справят българските онколози с нея? Коментар на проф. Красимир Нейков, началник на клиниката по урология на Специализираната болница по онкология (СБАЛО) в столицата.

Интересен е и въпросът за карциногенезата, начинът на развитие на карцинома в простатната жлеза. Туморът може да започне развитието си на 25-30-годишна възраст. Тогава се проявяват първите единични клетки, които избягват регулаторните механизми на организма и започват самостоятелно развитие. Минават 10-15 години до образуването на микровъзел в простатата, а до образуването на макровъзел, минават още 10-15 години. И този възел се развива безсимптомно. Така че, карциномът се развива 30-40, дори 50 години и почти всички пациенти нямат никакви оплаквания. Чести са случаите дори пациенти с костни метастази и въпреки това да нямат оплаквания. Затова се прави се профилактика, има достатъчно време – 30-40 години, да се проследи  евентуалното развитие на болестта”, обяснява началникът на Клиниката по урология в СБАЛО проф. Красимир Нейков. Затова наричат рака на простатната жлеза (РПЖ) „тихия убиец” на мъжете.

Достатъчни ли са платените от НЗОК изследвания на простатния специфичен антиген при мъжете над 50 г. веднъж на 2години, за да бъдат своевременно установени случаите на на карцином на простатата?

Абсолютно достатъчни са, като се има предвид препоръките на Европейската асоциация по урология, категоричен е проф. Нейков. Опитът му обаче е показал, че българинът е недоверчив. „Когато туморният маркер при първично изследване, примерно на 40-45 г., е до 1, т.е. е в норма, от асоциацията препоръчват следващото изследване да е след 8 години. Представете си българският пациент да дойде след 8 години– не всеки ще го направи, ще дойде поне след 4 години, ако не и по-рано. Психиката на българския пациент е такава, че винаги е прочел нещо, чул нещо от приятел, съсед и се притеснява дали докторът е наясно, дали 8 години не е прекалено много време и отива при друг лекар”, казва специалистът. Масовият скрининг (воденето „под строй” на профилактични прегледи) е отречен. Макар в Европа да има още лекари, които го застъпват, той не се прилага на Стария континент, както и в България. В наши дни се залага на по-добра информираност на пациента и на искането му да се изследва. Така че активната страна е повече от страна на пациента, след като е добре информиран за ползата и рисковете от скрининга.

Заболеваемостта в България е под средната за Европа, най-висока е в северните страни. Но у нас 5-годишната преживяемост на тези пациенти е много ниска – 53.7%, докато за Европа е средно 84%. И все пак за нашата страна честотата е от порядъка на 79,9 на 100 000 мъже за 2013 г . По данни на Националния раков регистър в първи стадий са диагностицирани 494 мъже, във втори са най-много – 1408, в трети и четвърти са съответно 439 и 288. Тези статистически данни все пак предполагат една добра основа за прилагане на радикални методи за лечение, каквито са радикалната простатектомия и лъчелечението с или безхормонална терапия.

На настоящия етап медиците още не са установили точно етиологията на заболяването. Обикновено са обвинявани честите възпаления, инфекциите в уретрата, простатата, пикочните пътища. Те са лечими, но проблемите се появяват, ако не са доизлекувани или са лекувани неправилно. Все пак учените се обединяват около идеята, че хормоналните причини за развитието на доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ), известна и като аденом на простатната жлеза, както и на рака на простатата имат един път на развитие. Обвиняемите са мъжките полови хормони - андрогените. Пътят е дълъг – от епифизата, хипофизата, през надбъбреците, до тестисите и до образуването на най-силния андроген - дехидротестостерона. „Когато бъде прекъснат този път,имаме успех в лечението”, твърдят специалистите. Проф. Нейков припомня и друг фактор – високите нива на тестостерон, особено при някои раси.

Заболяване на индустриално развитите страни. Така е известен ракът на простатата в лекарските среди. Специалистите дават пример с Азия, където карциномът на простатата не се среща толкова често. Но когато жителите на тези страни отидат да живеят за постоянно, например, в Америка, честотата на това заболяване при тях се изравнява с тази на местните жители. В същото време негроидната раса страда двойно по-често от рак на простатната жлеза в сравнение с останалите раси. Във връзка с хормоналния дисбаланс има проучване в САЩ, според което в пубертета момчетата от негроидната раса имат двойно по-високи стойности на тестостерон в сравнение с връстниците си от европеидната раса.

Наднорменото тегло също е риск за развитие на болестта. Като други рискови фактори медиците отбелязват прекомерната употреба на алкохол, честата консумация на храни, които съдържат белтъци (предимно млечни продукти). Ролята на микроелементите в образуването на рака на простатната жлеза е въпрос на допълнителни изяснявания. Да не забравяме, че най-големият рисков фактор е възрастта, подчертава проф. Нейков и припомня, че при по-малко от 5% от аутопсираните мъже около 30 г. е установено наличие на латентен карцином в простатата. Тази стойност стига средно до 59% при мъже над 79 г., а при 90-годишните е почти 100%, казва проф. Нейков.

Той е категоричен, че ракът на простатата не се „подмладява”. Пикът е при 74-79-годишните. „Изключително рядко се среща между 40 и 45 г., но тогава, като всички видове рак, е много агресивен,бързо се развиват и метастази”, подчертава лекарят. Учените говорят и за т. нар. академичен рак, който съществува в простатата и ако не се дразни, не се проявява.

Макар първите симптоми на доброкачествената простатна хиперплазия и рака на простатната жлеза да са едни и същи, аденомът не води към карцином. Но карциномът може да бъде в няколко гнезда от ракови клетки в простатата. Може да се напипа един възел, но да има и други огнища, които не са се развили още. Отстраняването на аденома на простатната жлеза не означава, че в останалата капсула на простатата не може да се развие карцином. Няма точно определена схема за контрол на простатния специфичен антиген в тези случаи. Все пак изследването на простатно-специфичен антиген (PSA) през 2-3 години е една приемлива стратегия за откриване на завишен антиген и съответно извършване на ректално туширане и биопсия на простатата.

Диагностика и лечение на заболяването

Всички диагностични методи, които се прилагат в света, са налични и у нас, категоричен е проф. Нейков. Образна диагностика, лабораторни изследвания, но те не могат да заменят знанията, уменията и опита на лекаря. Изключение прави прилагането на ядрено-магнитен резонанс при костни метастази, което у нас не се прави, но има други начини за установяването на разсейки на тумора в костите.

Диагнозата „Карцином на простатната жлеза” се поставя единствено след пункционна биопсия на простатата и хистологично изследване от страна на патолог. Тогава пациентът се насочва към лекарските комисии по онкология (т. нар. онкокомитети) за стадиране на заболяването и определяне на терапевтичното поведение. В света се прилагат два радикални метода за лечение на рак на простатната жлеза. На първо място това е радикалната простатектомия - оперативно премахване на простатната жлеза. Процедурата може да бъде извършена с разрез (операция), лапароскопски или с робота "Да Винчи". И на второ място лъчелечението. Проучванията обаче показват, че резултатите са по-лоши, когато се прилага лъчелечение без хормонална терапия. Според световната медицина добри са резултатите, когато двете се комбинират. В практиката се започва с хормонална терапия за няколко месеца, за да може туморните клетки да станат по-чувствителни за последващото лъчелечение. Но хормоналното лечение продължава и след лъчетерапията. Всички останали методи са палиативни.

Според голяма част от медиците по света лъчелечението, брахитерапията, операцията са еквивалентни. Затова лекарят и пациентът заедно ще обсъдят кое лечение е най-подходящо в конкретния случай.

Автор: "БАЗП"  Източник: clinica.bg

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 1433

Партньори