Начало

Новини

КОИ СА СИМПТОМИТЕ НА СТЕНОКАРДИЯ И ИНФАРКТ?


Дата: 2009-12-10 14:08


 Ако болката в гърдите е нов симптом за Вас, много е важно да посетите своя лекар, за да се установи какво причинява Вашата гръдна болка и да получите адекватно лечение. Ако стабилната стенокардия се влоши или се промени в нестабилна, потърсете незабавно лекарска помощ.

 

 

Характеристики на стабилната стенокардия:

  •     Развива се, когато сърцето работи по-усилено, например при физически усилия или изкачване на стълби;
  •     Обикновено може да се предвиди и болката често прилича на предишните видове гръдна болка, която сте изпитвали;
  •     Кратка продължителност, около пет минути или по-малко;
  •     Отшумява по-бързо при покой или прием на лекарството за стенокардия;
  •     Може да прилича на лошо храносмилане;
  •     Може да обхваща ръцете, гърба или други области;
  •     Може да се отключва от умствен или емоционален стрес.


Симптоми на стенокардия:
  •     болка или дискомфорт в гърдите (задух);
  •     болка в ръцете, рамото, гърба, врата или челюстта в допълнение към гръдната болка;
  •     умора, гадене, задух, усещане за безпокойство, потене (студена пот), замаяност.

Степента, продължителността и видът на стенокардията са различни. Много е важно да разберете, дали имате нова или променяща се болка в гърдите. Появата на нови или по-различни симптоми може да бъде сигнал за по-опасна форма на стенокардия (нестабилна стенокардия) или инфаркт.


 

 Стенокардията при жените

Симптомите на стенокардия при жените може да са различни от класическите симптоми на стенокардия. Например, жените може да изпитват гръдна болка, която прилича на пробождане с нож, пулсираща или остра гръдна болка вместо по-типичната, приличаща на притискане. Симптомите на гадене, недостиг на въздух или стомашни болки са по-вероятни при жените. Тези разлики може да доведат до забавяне в търсенето на лечение.

Характеристики на нестабилната стенокардия (спешен случай):

  •     Възниква дори при покой;
  •     Представлява промяна в обичайната форма на протичане на стенокардията;
  •     Проявява се неочаквано;
  •     Обикновено е по-тежка и продължава по-дълго от стабилната стенокардия, над 10 минути
  •     Може да не отшуми при покой или прием на медикаменти за стенокардия;
  •     Може да бъде сигнал за инфаркт, особено при болка, продължаваща над 10 минути.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Ако гръдната болка продължи повече от 10 минути и не отшуми при покой или при прием на лекарствата за стенокардия, това може да бъде признак за протичането на инфаркт.

Някои инфаркти са внезапни и интензивни, но повечето започват бавно с умерена болка или дискомфорт (задух). Често пациентите не са сигурни какво не е наред и чакат прекалено дълго, докато потърсят помощ. Някои от признаците, които може да сочат за протичането на инфаркт са следните:
•    Дискомфорт в гръдната област: повечето инфаркти са съпроводени от дискомфорт в центъра на гърдите, който продължава повече от няколко минути или отшумява и се появява отново. Може да се усеща като задух, тежест, притискане или болка;
•    Дискомфорт в други области от горната част на тялото: симптомите може да включват болка или дискомфорт в едната или двете ръце, гърба, врата, челюстта или стомаха;
•    Задух: може да е съпътстван от дискомфорт в гръдната област;
•    Други признаци: студена пот, гадене или замаяност.

Ако Вие или някой около Вас чувства дискомфорт в гръдната област, особено придружен от един или няколко от другите признаци, изчакайте най-много 5 минути и се обадете на бърза помощ или 112. Обаждането на 112 или на бърза помощ почти винаги е най-бързият начин да получите животоспасяващо лечение.
 

 Екипът на бърза помощ може да започне лечение веднага щом пристигне — с до 1 час по-бързо, отколкото ако отидете в болница с кола. Екипът е обучен да реанимира пациенти, чието сърце е спряло. В болницата също ще получите лечение много по-бързо, ако пристигнете с линейка.

 

У дома дори кардиологът трудно преценява дали протича инфаркт. В медицинската наука определящи са: болката, промените в електрокардиограмата, ензимите в кръвта.

 


 

 

ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ В КАРДИОЛОГИЯТА

 

 

        (Фиг. 1)
  

КОГА СЕ ПРИЛАГАТ ПРОЦЕДУРИТЕ

С времето съдовете, снабдяващи сърцето с кръв (коронарните артерии), се покриват отвътре с налепи, наречени „атеросклеротични плаки”. Те стесняват вътрешния диаметър на артерията и по този начин притокът на кръв, съответно на кислород, към сърцето намалява. Развива се исхемична болест на сърцето. Атеросклеротичната плака създава условия за образуване на кръвен съсирек (тромб) в коронарната артерия, който може внезапно да блокира постъпването на кръв към съответния участък на сърцето. Клетките на сърдечния мускул в зоната на сърдечната исхемия (недостиг на кислород) започват да умират 15 минути след прекратяването на кръвопотока, а след 6 - 8 часа цялата зона е умъртвена. Развива се инфаркт на миокарда. В случай, че гръдната болка продължи повече от 10 минути, а нитроглицеринът не носи облекчение, трябва спешно да бъде потърсена лекарска помощ. Формирането на инфаркта може да се избегне само чрез започване на лечение не по-късно от 3 - 6 часа след появата на болките.
Диагностицираната ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО е достатъчно основание за назначаване на коронарно ангиографско изследване (коронарография) за оценка на състоянието на коронарните артерии. С негова помощ се определя точното местоположение на атеросклеротичните плаки и степента на стесняване на коронарните артерии.

Възстановяването на проходимостта на коронарните артерии се осъществява чрез процедура, наречена ангиопластика (перкутанна транслуминарна коронарна балонна ангиопластика).
Перкутанна означава, че въвеждането на катетъра в кръвоносния съд се осъществява чрез пробождане в кожата.
Транслуминарна означава, че всички манипулации се извършват през коронарните артерии.
Коронарна означава, че на въздействие е подложена коронарната артерия, т.е. артерията снабдяваща сърцето с кръв.
Ангиопластика означава, че се осъществява възстановяване проходимостта на съда.
Балонна означава, че възстановяването на проходимостта на поразената артерия става с въвеждане на катетър с балонче и последващото му раздуване (Фиг. 1). Обикновено след това на това място се поставя стент (метален пръстеновиден имплант), който поддържа кръвоносния съд отворен. За поставянето на стента се използва специален катетър.
Дали ще се извършва балонна ангиопластика или стентиране се решава след като има резултати от коронарография – изображение на коронарните артерии.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КОРОНАРОГРАФИЯТА

КОРОНАРОГРАФИЯТА е рентгеноконтрастен метод на изследване, който се явява най-точният и достоверен способ за диагностика на Исхемична болест на сърцето (ИБС). Коронарографията дава възможност да се определи точно характера, мястото и степента на стесняване на коронарните артерии и спомага за избора и обема на провежданите по-нататъшни лечебни процедури, като балонна ангиопластика, стентиране или аортокоронарно шънтиране (байпас).

 

Балонната ангиопластика може да бъде изпълнена както едновременно с коронарографията, така и по-късно (но не по-късно от 6 месеца, тъй като през това време може да се измени ангиографската картина). Предимството на едновременната ангиопластика е в по-малката травматичност (артерията се третира веднъж). Изборът на стента, дължината и диаметърът му се определят поотделно за всеки конкретен случай от лекаря водещ процедурата. В редица случаи, по данни от коронарографията (при множество стенози на коронарните артерии) и при невъзможност за извършване на ангиопластика се препоръчва операция за аортокоронарно шънтиране.
Коронарографията се провежда както в планов, така и в спешен порядък. Пациентът се хоспитализира в стационар. След получаване на писмено съгласие от пациента за провеждане на процедурата (изследването), което се регистрира в специална форма, се извършват различни изследвания, тестове, електрокардиография и ехография за оценка на общото състояние на пациента. Задължителни са обща кръвна картина, кръвна група, Rh-фактор, изследвания за вирусите на хепатит В и С, ХИВ, RW, ЕКГ и ехокардиография.  

При необходимост могат да бъдат проведени допълнителни изследвания, както в ДКЦ по местожителство, така и в клиниката, където престои да бъде извършена коронарографията. При хоспитализацията ще бъдете прегледан от лекуващия лекар и при необходимост ще бъдат назначени консултации със специалисти от други специалности. Уточнява се състоянието на пациента към момента на провеждане на коронарографията, обяснява се същността и възможните резултати от процедурата. В деня на коронарографията пациентът не закусва. Трябва да има осигурени 1.5-2 литра минерална или трапезна негазирана вода.
След приключване на изследването специалист показва на пациента запис от неговата коронарография и обяснява степента на поражение на коронарните съдове; препоръчва по-нататъшна тактика за продължаване на лечението. Като резултат от коронарографията пациентът получава писмено заключение (епикриза) и запис от своята коронарография върху CD. Това позволява записът да бъде използван за запознаване на специалисти от друго лечебно заведение със състоянието на пациента към момента на провеждане на коронарографията.

На рисунката е показано разположението на диагностичния катетър при провеждане на коронарографията. 

След съответната подготовка пациентът постъпва в ангиографската зала. Процедурата е нискотравматична, като през цялото време пациентът се намира в съзнание. След прилагане на местна анестезия се пристъпва към ангиографското изследване - специален диагностичен катетър се въвежда през бедрената артерия към горната част на аортата в просвета на коронарните артерии. През катетъра се впръсква рентгеноконтрастно вещество, което с кръвния поток се разнася по коронарните съдове. Процесът се наблюдава и записва с помощта на специален уред - ангиограф. Резултатът се извежда на монитор и се записва в цифров архив. По хода на коронарографията се установяват степента и размера на поражение на коронарните съдове, което определя по нататъшния ход на лечението.
При необходимост, след съгласуване с пациента е възможно едновременното провеждане на балонна дилатация и/или поставянето на съдова ендопротеза - стент.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АНГИОПЛАСТИКАТА

С помощта на медицинския персонал се провежда подготовка за процедурата. Почиства се мястото на проникване на диагностичния катетър - обикновено от дясната страна на слабините.
Продължителността на процедурата е различна за всеки конкретен пациент, като средната е около 1-2 часа.
Пациентът постъпва в ангиографската зала след предварително мускулно въвеждане на седативни препарати и там бива настанен на специална ангиографска маса. В залата се поддържа стерилна чистота, затова роднини и приятели не могат да присъстват по време на процедурата.

  На ръцете и краката се поставят електроди за постоянен контрол на ЕКГ. Мястото на пункцията се обработва с антисептик, след което се поставя анестетик (новокаин, лидокаин и др.). Процедурата протича под местна анестезия. Пациентът може да говори по време на процедурата, да съобщава на медицинския персонал за всяка промяна на състоянието си.
Цялата процедура протича под непрекъснат рентгенов контрол. Катетър с балонче на върха се въвежда през мястото на пункцията и се придвижва в посока към сърцето. Когато катетърът достигне мястото на стенозата, пациентът може да почувства дискомфорт в гръдната област - това е нормална реакция. По време на раздуване на балончето може да се почувства лека болка. Лекарят може да помоли за задържане на дишането за няколко секунди.

След процедурата пациентът се превежда в отделението за интензивна терапия за динамично наблюдение на неговата ЕКГ, кръвните показатели и мястото на пункцията. В артериите за известно време остава малък катетър, който по-късно бива отстранен. Налага се притискаща превръзка на мястото на пункцията. През това време не се позволява сгъването на краката. На следващия ден превръзката се сваля и на пациента се позволява да ходи.

Веднага след процедурата е разрешено хранене и пиене. Препоръчително е да се изпие 1-1.5 литра минерална или трапезна негазирана вода за по-добро отделяне на въведеното контрастно вещество.
В първите няколко часа след проведената ангиопластика трябва да се ограничи физическата активност (предимно на долните крайници).

 

   ВЪЗМОЖНИ УСЛОЖНЕНИЯ И РИСК

Ако следвате лекарските указания, рискът от процедурата е минимален. При усложнения незабавно ще бъде оказана цялата необходима спешна медицинска помощ (включително спешна операция за поставяне на коронарен байпас). Възможните усложнения са:
•    Кръвотечение в мястото на пункцията;
•    Нарушение на сърдечния ритъм;
•    Алергична реакция към контрастното вещество;
•    Тромбоза на коронарната артерия на мястото на раздуване на балончето;
•    Развитие на инфаркт на миокарда.

СЛЕД ПРОЦЕДУРИТЕ
Лекарят може да промени лекарствената терапия (например да бъдат отменени нитратите, бета-блокерите, да се предпишат средства, регулиращи съсирването на кръвта). Впоследствие се препоръчват редовни прегледи – лабораторни изследвания, ЕКГ , тест с натоварване и др. 


Понякога е възможна рестеноза на третирана вече коронарна артерия, затова ако почувствате гръдна болка, съобщете за това на лекуващият Ви лекар.
Помнете, че ангиопластиката е най–безопасният метод за лечение на исхемична болест на сърцето, който намира все по-широко приложение.

Автор: БАЗП  Източник: Български Кардиологичен Институт

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 4214

Партньори