🩺 При медицинска грешка: може ли пациентът да бъде обвинен, че е допринесъл за вредата?

В практиката по делата за медицинска грешка често се приема, че отговорността е изцяло на лечебното заведение или на медицинските специалисти. Българската съдебна практика обаче показва, че има случаи, в които и поведението на пациента може да бъде отчетено като фактор за настъпилия вредоносен резултат. Това е т.нар. съпричиняване на вредата, което може да доведе до намаляване на размера на присъденото обезщетение, без да освобождава лечебното заведение от отговорност.

Какво представлява съпричиняването?

Съпричиняването е правен институт, при който се установява, че пострадалият със свои действия или бездействия е допринесъл за настъпването или за тежестта на увреждането. При доказано съпричиняване съдът може да намали размера на обезщетението, като прецени в каква степен поведението на пациента е оказало влияние върху крайния резултат.

Важно е да се подчертае, че не всяко поведение на пациента представлява съпричиняване. То трябва да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди и това следва да бъде убедително доказано в съдебния процес.

Какво приема Върховният касационен съд?

В свое решение, постановено по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, Върховният касационен съд разглежда случай, при който пациентът е неглижирал симптомите на сериозно заболяване и не е предоставил пълна информация за своето здравословно състояние при преглед. Според съда тези обстоятелства са затруднили правилната диагноза и са допринесли за настъпването на неблагоприятния изход. Поради това съдът приема наличие на съпричиняване и намалява размера на обезщетението.

Този съдебен акт показва, че съдилищата извършват индивидуална преценка на всеки конкретен случай, като анализират всички медицински доказателства, експертизи и поведението както на медицинските специалисти, така и на пациента.

Кога може да е налице съпричиняване?

В съдебната практика като възможни примери се посочват ситуации, при които пациентът:

• не съобщава важни симптоми или придружаващи заболявания;

• укрива информация за приемани медикаменти или предходно лечение;

• не изпълнява дадени медицински предписания, когато това има пряко значение за развитието на заболяването;

• продължително време игнорира сериозни оплаквания и не търси своевременно медицинска помощ.

  
  

Самото наличие на подобно поведение обаче не означава автоматично съпричиняване. Необходимо е да се докаже, че именно то е оказало съществено влияние върху настъпилата вреда.

Това освобождава ли лечебното заведение от отговорност?

Не. Дори когато съдът установи съпричиняване, това не означава, че лечебното заведение или медицинските специалисти не носят отговорност. Те продължават да отговарят за нарушенията на правилата за добра медицинска практика, за пропуски в диагностиката или лечението и за причинените вреди.

Съпричиняването единствено влияе върху размера на обезщетението, когато е доказано, че поведението на пациента също е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.

Защо това е важно за пациентите?

Защитата на пациентските права изисква не само медицинските специалисти да спазват професионалните стандарти, но и пациентите да участват активно в лечебния процес. Пълното и коректно предоставяне на информация за здравословното състояние, спазването на предписаното лечение и своевременното търсене на медицинска помощ са фактори, които могат да окажат значение както за успешното лечение, така и при евентуален съдебен спор.

От гледна точка на съдебната практика, всеки случай се разглежда индивидуално. Поради това наличието или липсата на съпричиняване не може да се предполага предварително, а следва да бъде установено чрез събраните доказателства и медицинските експертизи.

Делата за медицинска грешка са сред най-сложните съдебни производства, тъй като изискват съчетаване на медицински и правни знания. Институтът на съпричиняването напомня, че съдът оценява поведението на всички участници в лечебния процес. Това обаче не променя основния принцип – когато е налице нарушение на правилата за добра медицинска практика и то е довело до увреждане на пациента, лечебното заведение носи отговорност съобразно закона, а евентуалното съпричиняване се преценява единствено по отношение на размера на дължимото обезщетение.