Парите за здраве трябва да следват резултатите за пациента

plamentaushanov
21.07
време за четене: 5 мин.

Министерството на здравеопазването обещава централизирани покупки, по-строг контрол върху болниците и нов модел за оценка на техните ръководства

Повече средства за здравеопазване не означават автоматично по-добро лечение. За пациентите е важно не само колко пари постъпват в системата, а как се разходват, какво качество на медицинската помощ осигуряват и до какъв реален резултат водят.

Това беше една от основните теми в интервюто на министъра на здравеопазването Катя Ивкова в предаването „Защо?“ по bTV. Според нея един от основните проблеми на здравната реформа е, че заплащането дълго време е било свързано предимно с отчетена дейност, а не с постигнатите здравни резултати.

За пациента обаче резултатът не е просто извършена процедура или отчетен болничен престой. Резултатът е навременна диагноза, ефективно лечение, подобрено състояние, по-малко усложнения и достъпна медицинска помощ независимо от населеното място и финансовото положение.

От плащане за дейност към плащане за резултат

Министър Ивкова заяви, че плащането в здравната система трябва да бъде обвързано с постигнатите резултати. Това поставя важния въпрос как точно ще бъдат измервани тези резултати.

При болничната помощ оценката не може да се основава единствено на финансовата рентабилност на лечебното заведение. Необходимо е да се следят и показатели, които имат пряко значение за пациентите:

качество и безопасност на лечението;
честота на усложненията;
повторни хоспитализации;
вътреболнични инфекции;
смъртност при отделните заболявания;
време за достъп до диагностика и лечение;
удовлетвореност на пациентите;
непрекъсваемост на медицинската помощ;
наличност на необходимите специалисти.

Една болница не може да бъде определена като успешна само защото има добри финансови показатели. Тя трябва да осигурява достъпно, безопасно и качествено лечение.

Една и съща цена за едно и също лекарство

Друг основен акцент беше идеята за централизирано закупуване на лекарства, медицински изделия, апаратура и други доставки за лечебните заведения.

Според здравния министър целта е за първи път да бъде постигната еднаква или съпоставима цена за един и същ продукт в цялата здравна система. Тя посочи, че обединяването на поръчките на национално ниво може да доведе до икономия от мащаба, по-голяма прозрачност и по-ефективно използване на публичните средства.

В интервюто отново беше поставен въпросът за големите разлики в цените, на които отделните болници купуват едни и същи лекарствени продукти, включително лекарства за онкологично лечение. Министър Ивкова заяви, че е подала сигнали до компетентните органи за установени аномалии и че централизираното закупуване е една от мерките, чрез които се очаква те да бъдат ограничени.

Всеки спестен чрез прозрачна процедура публичен ресурс трябва да се връща в системата под формата на повече лечение, по-добра диагностика и по-широк достъп за пациентите.

Предложението за изменение на Закона за обществените поръчки е внесено в Народното събрание на 16 юли 2026 г., но към момента предстои да премине през парламентарната процедура.

Централизацията не е достатъчна сама по себе си

Централизираното договаряне може да намали ценовите разлики, но не гарантира автоматично добър резултат.

За да бъде защитен общественият интерес, е необходимо да има:

ясни и предварително обявени критерии;
реална конкуренция между доставчиците;
публичност на договорените цени;
проследяване на изпълнението на договорите;
гаранции срещу липса на лекарства;
контрол върху качеството на доставяните продукти;
механизъм за реакция при необичайно високи цени.

По време на разговора беше посочено, че при предходна централизирана процедура за част от онкологичните лекарства са били постигнати по-високи цени. Министърът заяви, че не е запозната с конкретните причини за този резултат.

Този пример показва, че самото обединяване на поръчките не е достатъчно. Необходими са професионално планиране, анализ на пазара и ефективен последващ контрол.

Дългове в болниците и високи управленски възнаграждения

Министерството на здравеопазването вече представи данни, според които 64 дружества с над 50% държавно участие, сред които 61 болници, са натрупали задължения за повече от 426 млн. евро, а просрочените плащания към края на първото тримесечие на 2026 г. надхвърлят 21 млн. евро.

На този фон особено чувствителен е въпросът за възнагражденията на болничните директори.

Министър Ивкова заяви, че заплащането на изпълнителните директори и членовете на съветите на директорите ще бъде свързано с резултатите на съответното лечебно заведение. Сред обсъжданите показатели са рентабилност, задлъжнялост, възможност за обслужване на задълженията, изпълнение на инвестиционната програма и привличане на млади лекари.

БАЗП подкрепя по-голямата прозрачност при управлението на държавните и общинските болници.

Управленските възнаграждения следва да бъдат обвързани не само с финансовото състояние, но и с:

качеството на лечението;
достъпа на пациентите;
кадровото обезпечаване;
спазването на медицинските стандарти;
безопасността;
резултатите от лечението;
броя на основателните пациентски жалби.

Високото възнаграждение трябва да бъде следствие от доказано добро управление, а не да съществува независимо от състоянието на болницата.

Болници има, но лекари не достигат

В редица населени места кадровият дефицит вече води до ограничаване или прекратяване на дейността на отделения. В интервюто бяха посочени примери от Ямбол, Карлово, Перник и Враца.

Министърът заяви, че ще търси отговорност от директорите на държавните болници, когато не е осигурена необходимата кадрова обезпеченост, като подчерта, че управлението трябва да бъде изпреварващо, а не да реагира едва когато отделението е пред закриване.

Кадровата криза обаче не може да бъде решена единствено чрез санкции към директорите. Необходима е национална политика, която да включва:

достойно заплащане;
ясни условия за специализация;
жилищна и социална подкрепа за медицински специалисти в отдалечени райони;
стимули за работа в областните и общинските болници;
възможности за професионално развитие;
защита от прекомерно натоварване и професионално прегаряне.

За пациента липсата на специалист означава отложено лечение, пътуване до друг град и понякога загуба на ценни дни.

Дигитална здравна карта вместо моментна снимка

Министър Ивкова определи актуализацията и дигитализацията на Националната здравна карта като ключова мярка. Според нея картата трябва да се превърне в динамична система, която показва в реално време потребностите от болнични легла, специалисти и медицински услуги на областно и общинско ниво.

Това би могло да даде по-ясен отговор на въпросите:

къде действително има недостиг на медицинска помощ;
къде има прекомерна концентрация на болнични структури;
кои отделения трябва да бъдат запазени поради обществената им значимост;
къде трябва да се насочат кадри, апаратура и инвестиции.

Здравната карта трябва да се използва за планиране според нуждите на населението, а не като формален документ.

Какво беше обещано на младите лекари?

Министърът съобщи, че са започнали преговори за колективен трудов договор в сектор „Здравеопазване“, а след приемането на бюджета на НЗОК за 2026 г. трябва да започнат и преговорите по Националния рамков договор.

По думите ѝ въпросът за справедливото заплащане на труда на лекарите е поставян пред съсловните организации, а конкретните резултати се очакват след приключването на преговорите по колективния трудов договор и НРД.

Законопроектът за бюджета на НЗОК за 2026 г. е внесен в Народното събрание на 1 юли 2026 г. и все още е в парламентарна процедура.

Младите лекари се нуждаят не само от обещания, а от предвидими правила, достойно заплащане и реална перспектива за развитие в България.

Националната детска болница остава тест за държавата

В интервюто беше засегнато и продължаващото забавяне на Националната детска болница.

Министър Ивкова заяви, че през последните години са разрушени старите сгради и са изразходвани над 2 млн. евро, но проектът е достигнал до правен проблем. Тя посочи, че амбицията е бъдещата болница да не бъде просто нова сграда, а национален център за висококачествена медицинска помощ за децата.

За родителите и децата обаче най-важни са конкретните срокове, прозрачната процедура и гаранцията, че проектът няма отново да бъде отлаган.