Начало

Новини

Национален регистър на диабетиците ни е абсолютно необходим


Дата: 2010-08-02 12:10


Доц. Христов, колко са в момента болните от диабет в България?

По данни на 4-тото издание на Световния диабетен атлас от 2010 година в България има 519 000 болни от диабет, като процентът на тези с І-ви тип е приблизително 10%.

Колко се намират в предиабетната територия?

Няма официална статистика за болните с предиабет – състоянието, което се характеризира с нарушен въглехидратен толеранс и нарушена гликемия на гладно. Общо взето по официални данни за страни, които разполагат с такива, в предиабетната територия се намират приблизително толкова, колкото са и регистрираните диабетици.

Какви са прогнозите – колко ще се разболеят в близките години?

По прогнозни данни за 2030 година се очаква броят на болните с диабет да се увеличи с 54%.

Под ваше ръководство от началото на юли се провежда кампания за хора в риск, които биха искали да получат компетентна консултация относно вероятността да развият диабет. Какви са първите констатации?

На поканата да се включат в кампанията откликват много хора от София и цялата страна. Всички те имат някаква рискова характеристика – наднормено тегло, артериална хипертония, наследствена обремененост. До 22 юли ни потърсиха 151 души на възраст от 33 до 80 години. 76 от тях – т.е. повече от половината, бяха с индекс на телесната маса (BMI) над 30, т.е. – със затлъстяване, а 34 бяха причислени към групата с висок риск. При 21 от всички бяха бе изследван гликираният хемоглобин. При 5-има бяха измерени стойности над 6,5%, което означава, че сме диагностицирали диабет, при други 5-има стойностите на този показател бяха между 6,1 и 6,5% - състояние, което се определя като предиабет, а 11 бяха с нисък риск при измерени нива на гликирания хемоглобин под 6,1%.

Работите основно с финландския скор-въпросник? Бихте ли пояснили кои са неговите главни достойнства?

Финландският рисков скор е изключително точен и евтин метод с въпросник, който се попълва много бързо – за не повече от 10-15 минути. С негова помощ с много голяма доза точност се определя степента на риска за бъдещо заболяване от захарен диабет тип 2. Въпросникът е валидиран във Финландия и редица европейски страни и е в основата на мащабното европейско проучване DE PLAN.

Какви са очакванията ви – какво ще покажат данните в края на кампанията?

Очакванията ни са насочени към идентифициране на  рискови групи, както и към откриването на болни от диабет, които не знаят и не подозират това. Смятаме, че това ще има широк отзвук сред обществото, особено след като обобщим данните и ги публикуваме.

Защо, според вас, в последните години обучението на диабетиците бе малко изоставено и пренебрегвано?

Проблемът с обучението на диабетиците беше занемарен, независимо, че през периода 1997-2000 г. в страната имаше 56 изградени центъра за обучение, които работеха със структурирана програма. Основният им недостатък е, че персоналът в тях не е добре заплатен и това води до загуба на мотивацията на подготвените лекари и медицински сестри.

Какво трябва да се промени в тази област?

Уместно би било да се въведат ефективни програми на базата на съществуващите препоръки, като това стане част от Национална програма за борба с диабета.

Имат ли място дневните центрове и какво трябва да бъде финансирането им?

Опитът на редица страни – като Словения и Хърватия например показва, че могат да се формират и финансират дневни центрове, в които да се обучават и контролират диабетно болни. В такива центрове се организират и провеждат също така превантивни програми за недопускане на заболяване от диабет сред рискови групи.

Трябва ли да се върви към създаването на национален регистър на диабетиците у нас?

Националният регистър за диабетици е абсолютна необходимост, както това е доказано от практиката в страни като Дания, Холандия, Финландия и други. Разбира се, че трябва да положим усилия това да стане факт и у нас.

Какво е бъдещето на инкретин-базираните терапии? Каква е тяхната същност и предимствата им, има ли индикации, че ще намерят адекватно приложение и у нас?

Инкретин-базираните терапии се въвеждат все по-често в практиката по цял свят. Те имат приложение при ранните форми на начален диабет, особено при пациенти с наднормено тегло, засега само като допълнение към началното лечение с метформин. Те са изключително полезни средства предвид факта, че спомагат за редукция на телесното тегло, недопускане на хипогликемии, а така също и подпомагат регенерацията на бета-клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин.

Какви са тенденциите в използването на фиксирани комбинации от орални противодиабетни средства – колко такива препарати има регистрирани у нас, кои са предимствата им?

Понастоящем у нас са регистрирани 3 лекарствени комбинации от орални антидиабетни средства – две от тях са на базата на инкретин (DPP 4 - инхибитор) с метформин и една – с глитазон и метформин. Те улесняват значително лечението поради по-добрия комплаянс от страна на пациента, а това, без съмнение се отразява на редовния медикаментозен прием и спомага за поддържането на по-високо качество на живота.

Автор: БАЗП  Източник: zdrave.net

Коментари



Видео: БАЗП права на пациента

Анкета

Прави ли ви лекуващия лекар антибиограма преди да ви изпише антибиотик?

Да
Не


Общо гласове: 2663

Партньори